Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
После се включи и друг Пиер, само дето този беше по-млад и плешив като билярдна топка. Той на свой ред каза:
— Ще установите, че швейцарският наказателен кодекс е далеч по-либерален от американския. Много от вашите углавни престъпления не се смятат за углавни в Швейцария.
Милостиви Боже! Само като чуех „углавно престъпление“, и тръпки ме побиваха по целия гръбнак. Всъщност вече ставаше ясно, че идеята ми да използвам Швейцария за миша дупка не е особено удачна… освен ако, разбира се… възможно ли е мишите дупки да са законни в Швейцария? — мина ми през ума. Силно се съмнявах, но реших да попитам Сорел, когато се видехме насаме. Усмихнах се и казах:
— Този въпрос не ме притеснява особено, тъй като нямам абсолютно никакво намерение да престъпвам който и да било американски закон. — Ама че безочлива лъжа! Но пък ми хареса как я изрекох. На кой му пукаше, че дрънкам глупости? По някаква необяснима причина тия неща правеха престоя ми в Швейцария по-лек. И продължих: — И като казвам „аз“, имам предвид и Дани. Вижте, единствената причина да искаме да имаме пари в Швейцария е заради сигурността на авоарите ни. Основната ми грижа е, че при работа като моята винаги съществува опасност някой да те даде под съд — съвсем неоправдано, имам предвид. Но аз все пак искам да знам — или нека го кажа направо: онова, което е по-важно за мен, е да знам, че при никакви обстоятелства няма да прехвърлите парите ми на американски — а и не само на американски — гражданин, спечелил граждански иск срещу мен.
Сорел се усмихна.
— Не само, че никога няма да направим това — каза замислено той. — Ние отказваме да признаваме каквото и да било от… как го нарекохте вие… „гражданско“ естество. Дори да получим призовка от Комисията ви за ценни книжа и борси, която е граждански регулаторен орган, и с нея не бихме сътрудничили при никакви обстоятелства. — Сорел се замисли за миг и добави: — Дори ако нарушението се явява углавно според швейцарското законодателство. — Кимна за по-убедително. — Дори тогава не бихме сътрудничили! — и пусна съзаклятническа усмивка.
Кимнах одобрително и огледах залата. Очевидно всички бяха доволни от начина, по който се развиваха нещата; всички, освен мен. Не можеше да бъда по-разочарован. Последният коментар на Сорел се загнезди в съзнанието ми и ме накара да се замисля сериозно. Защото, ако швейцарското правителство откажеше да сътрудничи на някое разследване на Комисията за ценните книжа и борсите, Комисията нямаше да има друг избор, освен да се обърне към Американската федерална прокуратура да започне криминално разследване. Тоест, кой каквото сам си направи…!
Започнах да разигравам в съзнанието си възможните сценарии. Деветдесет процента от всички дела на Комисията се уреждаха на гражданско ниво. Единствено когато Комисията надушеше, че става нещо прекалено, нещо колосално, прехвърляше случая на ФБР за криминално разследване. Но ако Комисията не беше в състояние да проведе разследването си — ако бъдеше възпрепятствана от швейцарците по една или друга причина, — как точно щеше да прецени кое е колосално и кое не? В действителност това, което правех, не беше чак толкова ужасно, нали?
Поех дълбоко въздух и казах:
— Е, всичко, което чух, ми се струва съвсем логично, но ми е любопитно как американското правителство може да знае къде изобщо да търси — в смисъл, как ще знаят на коя швейцарска банка да пратят призовка? Нали нито една от сметките не е поименна, а шифрована — само с номер. Така че, ако някой не им подшушне — едва се удържах да не погледна Камински — къде си държиш парите, или ако по непредпазливост оставиш някаква хартиена следа, как ще знаят откъде да започнат? Ще отгатнат номера на сметката ти ли? В Швейцария има най-малко хиляда банки с поне стотици хиляди сметки. Това прави милиони сметки, всяка от които е с различен номер. Все едно търсиш игла в купа сено. Би било невъзможно. — Изгледах Сорел право в тъмните му очи.
След няколко секунди мълчание той отвърна:
— Още един прекрасен въпрос. Но за да отговоря, бих ви помолил да ми предоставите възможността да ви предам кратък урок по история на швейцарското банкиране.
Всичко вървеше по ноти. Нали точно това ми бе набивал в главата Ал Ейбръмс по време на всичките онези закуски — колко е важно да се прозре влиянието на миналото. Кимнах и казах:
— Да, ако обичате. Всъщност историята много ме вълнува, особено в моменти като този, когато обмислям да захвана бизнес на непозната територия.