Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Погледнах към Дани. Той кимна почти неуловимо, но неизреченото послание бе: „Шибан кошмар.“
На връщане към хотела с Дани почти не разменихме и дума. Зяпах през прозореца и не виждах нищо друго, освен духовете на няколко милиона мъртви евреи, продължаващи да търсят парите си. Задната част на бедрото ми направо ме побъркваше. Боже! Само да я нямаше тая кошмарна хронична болка, сигурно щях да зарежа дрогата. Сякаш ми забиваха кабарчета. Бяха минали най-малко двайсет и четири часа, откакто бях взел последното хапче и умът ми сечеше като бръснач — имах чувството, че мога да реша всеки проблем, колкото и непреодолим да изглежда. Но как щях да заобиколя швейцарските банкови закони? Законът си беше закон, а случаят с Ал Ейбръмс, който се закопа при цялата си параноична педантичност, ми напомни за доброто старо правило, че непознаването на закона не е оправдание за нарушаването му. Най-просто казано, за да открия банкова сметка в „Юнион Банкер Приве“, трябва да им дам копие от паспорта си, което ще влезе в някоя тяхна папка. И щом Американското министерство на правосъдието изпрати призовка по повод криминално деяние, свързано с измама с акции, което, разбира се, бе престъпление и в Швейцария, тогава с мен ще е свършено. Дори федералните да не знаят точно коя е моята сметка или пък в коя точно банка са парите ми, това не би ги забавило и за миг. Призовката им ще отиде директно в Швейцарското министерство на правосъдието, което от своя страна моментално ще изпрати рутинно запитване до всяка швейцарска банка в страната с нареждане да му предоставят всички трансфери по банковите сметки, принадлежащи на индивида, упоменат в призовката.
И край.
Исусе — що не си стоя при мишите си дупки в Щатите. Поне ако ги призоват, просто ще излъжат под клетва! Мисълта никак не бе приятна, но поне нямаше да остане хартиена следа.
Чакай малко! Къде пише, че трябва да дам моя паспорт на банката? Какво ми пречи да пратя някоя от мишите си дупки в Швейцария да си отвори сметка с неговия паспорт? Какви са шансовете ФБР да налети на името на американската ми миша дупка в швейцарската ми миша дупка? Та това си беше миша дупка в миша дупка! Двупластова защита! Ако Съединените щати изпратят призовка, отнасяща се до лицето Джордан Белфърт, Швейцарското министерство на правосъдието ще назначи проверка и няма нищо да открие!
Та в тоя ред на мисли, за какво ми е изобщо да използвам някоя от сегашните си миши дупки? Едно време избирах мишите си дупки не само заради тяхната благонадеждност, но и заради способността им да генерират големи суми пари в брой по начини, които не привличат вниманието на данъчните служби — трудна за намиране комбинация. Основната ми миша дупка беше Елиът Лавин, който много бързо се превърна в кошмара на Елм Стрийт. Защото не само бе най-важната ми миша дупка, но и човекът, който ме открехна на куалудите. Беше президент на „Пери Елис“ — един от най-големите американски производители на готово облекло, чиято централа се намираше в центъра на Манхатън, в меката на парцалките. Но високопоставената му длъжност бе леко подвеждаща. Всъщност беше десет пъти по-шантав от Дани. Да, колкото и невероятно да изглежда, в сравнение с него Дани беше момченце от църковния хор.
Освен че бе неизлечим комарджия и заклет наркоман от най-висока класа, Елиът беше и сексуален маниак с натрапчива мания да изневерява на жена си. Скубеше по няколко милиона долара годишно от „Пери Елис“, като правеше тайни сделки с чуждестранните им фабрики, които вземаха на „Пери Елис“ по един-два долара в повече на дреха и връщаха тия пари на Елиът. Цифрите възлизаха на милиони.
Когато докарвах на Елиът печалби от нови емисии, той се разплащаше с кеша, получен от чуждестранните фабрики. Съвършена размяна — никакво наличие на документи. Но Елиът взе да ми играе сечено. Комарджийските и наркоманските му навици взеха да го командват. Започна да закъснява с плащанията си към мен. До момента ми дължеше почти два милиона долара от печалбата, която му бях осигурил в качеството му на миша дупка. Ако го резнех напълно, щях да отпиша тия пари. Така че предпочетох да го отбия полека-лека, да му давам възможност да печели от нови емисии, та да му е по-лесно да изплати дълга си.
При всичките си недостатъци, Елиът ми вършеше добра работа. Беше ми върнал над пет милиона долара в брой, които си седяха кротко в банкови трезори в Съединените щати. Как точно щях да прехвърля всички тия пари в Швейцария, все още нямах ясна представа, въпреки че имах някои идеи. Щях да обсъдя този казус със Сорел, когато се срещнехме след няколко часа. Както и да е, бях убеден, че ще ми е трудно да подменя Елиът с друга миша дупка, която да генерира също толкова пари, без да оставя книжна следа. Но сега, с основен пласт миши дупки в Швейцария, „изпирането“ преставаше да е проблем. Просто щях да оставя сумата да трупа лихви в швейцарската ми сметка. Единственото, което не обсъдих на днешната среща, бе как ще боравя с всичките пари по швейцарската ми сметка. Как щях да ги харча? Как щях да прехвърля изпраните вече пари обратно в Съединените щати, за да ги инвестирам? И още куп въпроси, на които трябваше да се отговори.