Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Какво желаете? — попитах скептично.
— Привет — беше всичко, което каза тя. Подозренията ми се потвърдиха — черна курва директно от Етиопия, която може да казва единствено „привет“ и „чао“! Дето най ги обичам! Пуснах я да влезе и я отведох до леглото. Тя седна, аз до нея. Бавно се облегнах назад и положих десния си лакът на леглото, като подпрях буза с длан. МАЙКА МУ СТАРА! ЖЕНА МИ! ГРАФИНЯТА! ПО ДЯВОЛИТЕ! Моментално сложих показалец пред устните си и се помолих на Господ жената да разбере международно приетия знак, познат на всички курви, който в конкретния случай се превеждаше като „Мълчи, путко! Жена ми е на телефона и ако само дочуе женски глас в стаята, спукана ми е работата, а и ти забравяш за бакшиша завинаги!“ Слава Богу, тя кимна. Взех слушалката и обясних на Графинята, че на света няма нищо по-отвратително от студени яйца „Бенедикт“. Тя прояви състрадателност и ми каза, че ме обича безусловно. Вкопчих се в думата й в целия й дълбок смисъл. Казах й, че и аз страшно много я обичам, че много ми липсва и че не мога да живея без нея, което си беше самата истина.
И изведнъж ме обзе някаква ужасна тъга. Как мога хем да изпитвам такива чувства към жена си, хем да върша всички тия работи? Какво не ми е наред? Това не е нормално мъжко поведение. Дори за мъж с власт — особено за мъж с власт! Едно е от време на време да поизневериш; никому не е чуждо. Но все пак трябва да има някаква граница, а пък аз… Предпочетох да оставя мисълта си недовършена.
Поех дълбоко въздух и се опитах да изтласкам критичните мисли от главата си, но не беше лесно. Обичах жена си. Тя беше добро момиче, въпреки че разби първия ми брак. Но и аз самият бях точно толкова виновен за това.
Чувствах се някак си принуден да правя такива неща — не защото ги исках, а защото това се очакваше от мен. Сякаш животът беше сцена, а Вълка от Уолстрийт играеше ролята си пред някаква въображаема публика, която гледаше под лупа всяко мое движение и съдеше всяка моя дума.
Това беше жестоко прозрение в собствената ми дисфункционалност. Например какво толкова ме привлече към Франка? Та тя не можеше да стъпи и на малкия пръст на жена ми. А и френският й акцент — как изобщо да го сравниш с прелестния бруклински акцент на Графинята! И за какво ми беше да искам номера й от митничаря, след като изплувах от черната дупка? Именно защото си внушавах, че точно това се очаква от Вълка от Уолстрийт. Идиотщина. Но и страшно тъжно.
Погледнах към жената до мен. Дали има някакви заболявания? Едва ли. Изглежда напълно здрава. Прекалено здрава, за да разнася вируса на СПИН, нали? Но пък нали е от Африка… Не, няма начин! СПИН-ът е старомодна болест — хваща се само ако си го завреш там, където не му е работата. Пък и досега не бях хващал нищо. Защо пък точно този път?
Тя ми се усмихна, тъй че и аз й се усмихнах. Седеше си на ръба на леглото с разтворени бедра. Толкова безсрамно! Толкова дяволски секси! А безобразно късата й черна рокля почти се бе вдигнала до кръста й.
Добре де — за последно, окей? Да откажа на този шоколадовокафяв източил се пъкъл ще си е чиста гавра със справедливостта!
С тази мисъл изтласках целия отрицателно зареден боклук от главата си и твърдо реших, че щом опукам шоколадовата мацка, моментално изхвърлям всичките си куалуди в тоалетната чиния и започвам нов живот.
Така и сторих — в горепосочения ред.
Глава 12.
Мрачни предчувствия
След няколко часа, в 12:30 часа жабарско време, Дани седеше до мен на задната седалка на синя ролс-ройс лимузина, по-широка и от риболовен траулер и по-дълга и от катафалка, което ме наведе на усещането, че съм се запътил към собственото си погребение. Първото ми мрачно предчувствие през този ден.
Отивахме в „Юнион Банкер Приве“ на първа среща с евентуалните ни швейцарски банкери. Зяпах с благоговение през стъклото на задната врата към зашеметяващо високия гейзер, когато Дани каза с голяма доза тъга:
— Така и не разбрах защо трябваше и моите куалуди да пуснеш в тоалетната. Така, де, няма и два часа, откакто ги пренесох навряни в собствения ми задник! Не е честно от твоя страна!
Погледнах към Дани и се усмихнах. Имаше право. По едно време и аз складирах дрога в задника си, когато минавах границите на една или друга държава, и, да ви кажа, не е особено приятно. Някой ми беше казал, че е по-лесно, ако запечаташ дрогата в стъкълце, което намазваш яко с вазелин. Но мисълта за подобни контрабандистки сложнотии направо ме отврати и така и не пробвах номера с вазелина. Пък и само някой заклет наркоман би прибягнал до подобен ход.