Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Тъй че, да — бях много внимателен. Но такъв беше и моят добър приятел Ал, първият ми наставник, човекът, комуто дължах страшно много. А щом и него го бяха хванали… шансовете определено не бяха на моя страна.
Това беше второто ми мрачно предчувствие за деня. Но на този етап нямаше как да зная, че няма да е и последното.
Глава 13.
Начален курс по пране на пари
Банката за частно банкиране36 „Юнион Банкер Приве“ се помещаваше в лъскава десететажна офис сграда, остъклена цялата в черно, в сърцето на жабарска Женева и по-точно — на „Рю Дю Рон“, което би трябвало да значи улица „Рона“. Падаше се в най-скъпата търговска зона, на един хвърлей място от любимия ми гейзер.
За разлика от американските банки, където след централния вход се изправяш пред приветливи служители зад бронирани стъкла, в лобито на тази банка имаше една-единствена млада дама, обградена от около четирийсет тона сив италиански мрамор. Седеше зад солидно махагоново бюро, толкова голямо, че можех да кацна отгоре му с хеликоптера си. Носеше светлосив костюм с панталон, бяла риза с висока яка и безизразна физиономия. Косата й беше руса, прибрана прецизно на тила в стегнат кок. Кожата й бе съвършена — нито една бръчка, нито една луничка. Още един швейцарски робот, рекох си.
Докато с Дани приближавахме бюрото, дамата ни изгледа подозрително. Сто на сто усети какви сме! Ами, че то сигурно ни беше изписано по лицата: млади американски престъпници, търсещи къде да изперат мръсните пари, с които са се сдобили по съмнителен начин! Дилъри на дрога, изкарали някой и друг долар от ученичетата!
Поех дълбоко въздух и устоях на порива да й обясня, че всъщност сме най-обикновени старомодни мошеници, търгуващи с акции, и че само сме пристрастени към дрогата, но толкоз. Честна дума, изобщо не продаваме дрога!
Слава Богу, тя предпочете да не изказва мнението си и да не изважда наяве точното естество на нашето престъпление. Каза само:
— Бих ли могла да ви бъда полезна с нещо, господа?
„Бих ли“? Господи, Исусе Христе! Пак ли условности!
— Да, имам среща с Жан Жак Сорел37? Казвам се Джордан Белфърт? — Мама му стара, защо произнасях всяка фраза като въпрос? Тия швейцарски копелета явно нещо ме изнервяха.
Зачаках женският андроид да ми отговори нещо, но тя мълчеше. Само продължаваше да се блещи в мен… сетне в Дани… преценявайки ни с поглед от горе до долу и после обратно. Сетне, сякаш за да подсили колко зле бях произнесъл името на господин Сорел, отвърна:
— О, имате предвид мосю Жан Жак Сорел! — Боже, колко красиво произнасяше името му тя! — Да, господин Белфърт, очакват ви на петия етаж — и посочи към асансьора.
Влязохме с Дани в облицования с махагон асансьор, който се обслужваше от млад мъж, облечен като швейцарски маршал от XIX век. И тихичко повторих на Дани:
— Помни какво ти казах. Независимо как ще се развият нещата, на тръгване ще им кажем, че сме загубили интерес, окей?
Дани кимна.
Излязохме от асансьора и тръгнахме по дълъг, облицован с махагонова ламперия коридор, от който направо вонеше на благополучие. Беше толкова тихо, че се почувствах като в ковчег, но си наложих да не вадя никакви заключения от внезапно сполетялата ме мисъл. Вместо това поех дълбоко въздух и продължих да вървя към високата стройна фигура в дъното на коридора.
— О, господин Белфърт! Господин Поуръш! Добро утро и на двама ви! — каза Жан Жак Сорел с топъл тон. Разменихме ръкостискания. Сетне той ми пусна леко крива усмивка и добави: — Надявам се, че престоят ви протича гладко след онази неприятна история на летището. Трябва да ми разкажете на чаша кафе за приключението си със стюардесата!
Намигна ми.
Ебаси пича! — рекох си. Няма нищо общо с типичните швейцарски жабари. Определено беше евробоклук, но все пак доста… изискан, та нямаше как да мине за швейцарец. Имаше маслинова кожа и тъмнокестенява коса, която носеше плътно пригладена назад, като истински представител на Уолстрийт. Лицето му беше продълговато, чертите му — деликатни, но всичко се съчетаваше идеално. Носеше безупречен тъмносин камгарен костюм на тънки светлосиви райета, бяла риза с френски маншети и синя копринена вратовръзка, явно скъпо струваща. Дрехите му стояха страхотно — както само европейските копелета знаят как да ги носят.
36
Банка, която работи само с първокласни клиенти. — Б.пр.
37
Името е променено. — Б.а.