Вълка от Уолстрийт

Сорел се усмихна и отвърна:

— Цялата история с кодираните сметки е малко подвеждаща. Факт е, че всички швейцарски банки предлагат на клиентите си тази възможност за запазване на тяхната анонимност, но всяка сметка е обвързана с име, което се пази в регистъра на банката.

Като чух това, сърцето ми се сви. А Сорел продължи:

— Преди много години, още преди Втората световна война, нещата не стояли точно така. По онова време откриването на безименни сметки си е било стандартна практика за швейцарските банкери. Всичко се основавало на лични отношения и ръкостискане. Много от тези сметки били на името на различни корпорации. Но за разлика от корпорациите в Съединените щати, тукашните били корпорации на приносител, което ще рече, че не принадлежали на определено име. С други думи, за законен собственик се смятало лицето, което физически държи акциите на корпорацията. Тогава обаче се появява Адолф Хитлер и презрените му нацисти. И започва една много тъжна глава от нашата история, с която не се гордеем особено. Направихме всичко възможно да помогнем на колкото се може повече от еврейските ни клиенти, но в крайна сметка бих казал, че не помогнахме достатъчно. Както знаете, господин Белфърт, аз съм французин, но мисля, че говоря от името на всеки от тук присъстващите, когато казвам, че ми се ще да бяхме направили повече — Сорел направи кратка пауза и тъжно поклати глава.

Всички в залата, включително придворният шут Камински, самият той евреин, кимнаха със съчувствие. Предполагам всички знаеха, че аз и Дани също сме евреи, и ми беше много интересно дали Сорел не разказваше всичко това именно заради нас. Или беше искрен в думите си? Във всеки случай, още преди да започне да говори, аз го бях изпреварил с десет хода и усетих точно накъде върви. Простата истина е, че още преди Хитлер да е бил в състояние да помете Европа и да унищожи шест милиона евреи в газовите камери, много от тях успели да прехвърлят парите си в Швейцария. Предусетили какво ще се случи още в началото на трийсетте години, когато нацистите правели първите си крачки към властта. Но се оказало, че да изнесат тайно парите си е много по-лесно, отколкото да изнесат самите себе си. Фактически всички страни в Европа, с изключение на Дания, отказали да приютят милионите отчаяни евреи на своя територия. Повечето от тези държави вече били постигнали тайни сделки с Хитлер да пожертват еврейското си население, ако Хитлер не ги нападне — споразумения, които той загърбва веднага след като натиква евреите в концентрационните лагери. И докато страна подир страна падат под нацистка власт, за евреите остават все по-малко места, където да се скрият. И най-жалкото е, че Швейцария, която толкова охотно приемала еврейските пари, същевременно толкова неохотно отказвала да приеме еврейските души.