Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Когато бях младок, заедно с Ал закусвахме в „Севил Дайнър“, на около километър от тогавашната квартира на „Стратън“ на Маркъс Авеню номер 2001 — на един хвърлей място от настоящата централа. Той ми поръчваше чаша кафе с торта „Линцер“, съпроводени с исторически анализ на развитието на федералните закони за ценни книжа. Обясняваше ми защо нещата са такива, каквито са, какви грешки са правени в миналото и как повечето от настоящите закони за ценните книжа били написани по повод на минали криминални прояви. Попивах всяка дума, без да си водя записки. Писането беше строго забранено. Бизнес с Ал се водеше само с мъжко ръкостискане. Думата му бе равносилна на писмена гаранция. И нито веднъж не се бе отметнал от казана дума. Е, при нужда се разменяха някакви там бумаги, но само такива, които Ал щателно изготвяше с още по-щателно подбрани писалки. И, разбира се, всеки документ подкрепяше тезата за достоверно опровержение.
Много работи научих от Ал, но най-важното беше, че всяка трансакция — всяка търговия с ценни книжа и всеки паричен превод, бил той от банка или от брокерска фирма — оставя книжна диря след себе си. И ако тази диря не те оневинява или поне не поддържа някакво алтернативно обяснение, което ти осигурява достоверно опровержение, рано или късно федералните власти ще ти нахакат в задника някое обвинение.
Затова винаги бях действал предпазливо. Още от първите дни на „Стратън Оукмънт“ всяка моя сделка и всеки телеграфен превод, който Джанет правеше от мое име, както и всяка по-съмнителна корпоративна финансова сделка, в която участвах, биваха облечени — или подплатявани, както се изразяват на Уолстрийт — с множество документи и клейма с дата и час, дори с нотариално заверени писма, които заедно даваха алтернативно обяснение, което да снемаше от мен всякаква наказателна отговорност. Вълка от Уолстрийт нямаше намерение да попада на ничия мушка. Ал Абрамс се бе оказал много добър учител.
В момента обаче Ал беше в затвора или чакаше присъда, и то не за какво да е, а за пране на пари. При цялата му предпазливост се оказа, че не знаел един определен закон, а именно, че пари в брой от банка се теглят на суми малко под десет хиляди долара, над която граница банката е длъжна да уведоми данъчните власти за тегленето. Законът е насочен срещу дилърите на дрога и мафиотите, но се прилага спрямо всички американски граждани. И още нещо бях научил от Ал: ако някой път ми се обади по телефона бизнес партньор — било то бивш или настоящ, включително и той самият — и се опита да насочи разговора към стари сделки, деветдесет на сто сътрудничи на следствието. Така че, когато веднъж ми се обади и със странно скрибуцащия си глас промълви съдбовните думи „Помниш ли, когато навремето…“, моментално разбрах, че е загазил. Скоро след това ми позвъни един от неговите адвокати и ме уведоми, че Ал е привлечен под отговорност и ще ми бъде много благодарен, ако откупя дела му във всичките ни съвместни частни капиталовложения. Авоарите му били замразени и бил закъсал за „сухо“. Без грам колебание откупих всичко на цена пет пъти над пазарната в момента, като по този начин му прелях милиони в брой. А после прочетох една молитва. Помолих се Ал да не ме предаде. Помолих се Ал да издържи на разпитите. Помолих се така, като сътрудничи, да предаде всеки друг, но не и мен. Но когато поразпитах един от най-добрите нюйоркски адвокати по криминални дела, научих, че частично сътрудничество не съществува — или сътрудничиш срещу всички, или въобще не се хващаш на хорото. Сърцето ми слезе чак в стомаха.
Какво щях да правя, ако Ал ме издадеше? Основната част от изтеглените от него пари беше дошла при мен. Веднъж ми каза, че имал някакви миши дупки в сферата на бижутерството, на чието име инвестирал пари в нови емисии на ценни книжа, а те му връщали големи суми в кеш. Никога не бях си и помислял, че е теглел парите от банка. Та нали беше най-печеният човек на света. Но една грешка се бе оказала напълно достатъчна.
Щеше ли да ме сполети и мен същата съдба? Щеше ли Швейцария да се окаже моята единствена глупост? През последните пет години бях изключително внимателен — не бях дал нито една възможност на ФБР. Никога не говорех за миналото; и домът ми, и офисът ми постоянно се проверяваха за подслушващи устройства; създавах необходимата хартиена следа за всяка трансакция, която да ми подсигури достоверно опровержение, и никога не теглех дребни суми от банката. Напротив, бях изтеглил общо над десет милиона долара в брой от различни банкови сметки, и то на партиди от по четвърт милион долара, че и повече, с една-единствена цел — да разполагам с достоверно опровержение, ако случайно ме хванеха с голяма сума в брой. Ако някога се наложеше ФБР да ме разпитва, просто щях да им кажа: „Ами, проверете в банката и ще видите, че всичките ми пари са законни.“