Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тави се намръщи на пратеника.
— Къде? Кога?
— Веднага, капитане — каза Дуриас. — Той е наблизо. Ще ви заведа при него.
— А ако откажа?
Дуриас леко се усмихна и разпери ръце.
— Тогава Насаг ще размени легионерския рицар и по този начин ще спечели.
За момент Тави оглежда парчетата от дрехата на Ерен.
— Насаг е добър играч на лудус — каза той. — Разбира се, той ще ме смята за глупак, че жертвам Първия лорд заради рицаря.
— Той ви обещава безопасност, капитане.
Тави отново завъртя парчето туника.
— И какво предлага той като гаранция?
Дуриас погледна уверено Тави.
— Своята дума.
Тави си пое дълбоко дъх. Това можеше да се окаже просто капан. Канимите бяха хитри и безпощадни, когато става дума за война. Всъщност това беше въпрос на гордост за тях. По време на война нямаше такова понятие като измама, нито правила, нито милост.
Тави не се съмняваше, че Насаг няма да се поколебае да лиши врага си от толкова ценен ресурс като Ерен, с изключение на случая, когато с цената на спасяването на живота му ще бъде постигната по-голяма цел.
Но пък кастата на воините на канимите изглежда сякаш спазваше строг кодекс на честта. Те уважаваха силата, мъжеството и опита, а Тави успя да демонстрира всичките три качества през първите отчаяни дни от битката при Елинарх.
Тави стисна юмруци в отчаяние. Предстоеше му не просто да предложи преговори. Предстоеше му проверка на собствения му професионализъм. Насаг нямаше да направи второ предложение. Да не говорим, че животът на Ерен висеше на косъм.
Тави не можеше да пропусне тази възможност и Насаг го знаеше.
Което превръщаше всичко това в идеалния капан.
Което от своя страна превръщаше капана в идеална проверка.
Което превръщаше тази възможност в нещо, което той не можеше да си позволи…
Тави тръсна глава, за да не позволи циклите на логиката да го подлудят.
Беше длъжен да опита.
— Чала — прошепна Кайтай, докосвайки с пръсти ръката му. — Сигурен ли си?
Той се обърна и я погледна в очите.
— Не.
— Но въпреки това ще отидеш.
— Те държат Ерен — каза той.
Тя го погледна мрачно, очевидно недоволна от отговора му.
— Това е глупаво.
— Може би — съгласи се той.
— Инат. Горд. Глупав.
Тя въздъхна и се наведе напред, за да го целуне с топли, сладки устни. След това се отдръпна и каза:
— Бих те ударила с камък по главата и бих те откарала по-далече от тук. Но това само би разрушило камъка.
Тави леко й се усмихна и се обърна към пленения разузнавач.
— Добре, центурион, вземи си снаряжението. Каквото и да се случи, това ще бъде интересен разговор.
Глава 15
Дуриас бързо потегли и жилавото тяло на бившия роб на открита местност се движеше с невероятна грация и бързина. Ако Тави не яздеше, едва ли би могъл да поддържа темпото, въпреки че поддържаше форма при сухопътните походи с хората си.
Актеон следваше Дуриас с мързелив тръс, миля след миля. Отвесната скала до тях постепенно се превърна в стръмен склон, след което се разтвори в безкрайната хълмиста местност на долината.
След около час Дуриас рязко зави надясно, насочвайки Тави към млада гора. Минаха през нея и се спуснаха в тясно дефиле, което Тави дори не успя да забележи, преди Дуриас да влезе в него.
Дефилето се извиваше по древно речно корито, корените на дърветата висяха от твърдата земя, а от двете му страни се издигаха каменни стени. Пътеката по дъното на дефилето на няколко пъти се разклоняваше и накрая ги доведе до гъста гора, напълно скрита под навеса на младите пролетни листа.
Ниска трева покриваше земята, при това доста оскъдно. Слънчевите лъчи проникваха тук-там между дърветата, а шумът на вятъра в листата беше постоянно шушукащо шумолене.
Насаг ги чакаше.
Тави веднага разпозна огромният, покрит с черна козина каним. С ръст над девет фута, дори в прегърбена и непринудена поза, канимът беше облечен в кървавочервена стоманена броня и въоръжен с огромен, леко извит меч в ножница на хълбока си.
Ушите на Насаг трепнаха в посока към тях и Тави видя как ноздрите му се разширяват, когато той улови миризмата им.