Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Кървави врани — изпъшка Бърнард. — Той иска да си направи ковчег от съюзници, врагове и всички други. От самия град.
— Аз мога да попреча на това — продължи Гай, — но само ако успея да стигна на разстояние няколко мили от планината Калус и да я гледам безпрепятствено — той си дълбоко дъх. — Ако не се намеся, това ще доведе до безсмислена смърт на много хора в угода на злите помисли на Калар — очите му искряха студено и ясно. — Няма да допусна това. Не и в моята страна.
— И така — тихо каза Амара. — Планът е да се приближим достатъчно близо, за да лишим Калар от погребалната му клада.
Първият лорд кимна.
— Никога не бях истински осъзнавал колко страшен е животът в Калар, където той е превърнал земята си в кошмар от роби и страх. Подведох неговите хора. Сега той заплашва да ги изгори живи. Няма да ги оставя да умрат по волята на този психар.
Бърнард погледна Първия лорд, погледът му беше твърд.
— Граф Калдерон — спокойно каза Гай. — Моля, повярвайте ми, когато казвам, че ще продължа започнатото. С или без вас.
Бърнард го гледаше, без да мигне. После каза:
— Краката ви са подути и няма да може да обуете ботушите. Трябва да си починете ден-два, а аз ще направя обувките ви по-удобни, преди да продължим нататък — той се обърна към Амара. — Можеш ли да направиш лагер така, че да не се виждаме от пътеката? Няма смисъл да оставаме тук, докато някой не се натъкне на нас.
Амара стана и отиде при Бърнард. Докосна рамото му и каза:
— Благодаря.
Гай бавно издиша и склони глава към граф Калдерон:
— Да, Бърнард, благодаря.
Бърнард се намръщи, погледна Гай и Амара, но не каза нищо.
Глава 14
— Това е възмутително! — изсъска Максимус, думите му звучаха странно приглушени от използването на фуриите, които поддържаха разговора им частен. Конят му затанцува нервно от яростта в гласа му. — Трябва да откъснем главата на този кучи син, че предлага нещо подобно.
— За съжаление, това не е предложение — промърмори Красус. Слабичкият брат на Макс приближи към Тави от другата страна и беше много по-малко раздразнен. — Това е заповед.
Ръката на Макс се придвижи към дръжката на меча.
— Ей сега ще намеря достоен отговор на тази заповед.
Красус хвърли примирен поглед към Макс и каза:
— Така няма да помогнеш.
— Красус е прав, Макс — тихо каза Тави. — Това не е проблем, който можем да нарежем на парчета.
— Просто ме погледни — изръмжа Макс. Реагирайки, конят му се изправи на задни крака и започна да удря с копита, сякаш размазва невидим враг. Актеон изхриптя от този изблик, но темпото му изобщо не се промени и Тави беше доволен, че конят му не е склонен към подобни спонтанни прояви на физическа сила като повечето бойни коне.
Макс успокои коня си със спокойната увереност на майстор и каза:
— На никого няма да позволя да убие тези хора.
Тави погледна през рамо. Съгласно заповедта пленените, обградени от Първа кохорта на Валиар Маркус, бяха изведени от Отос. Тави специално му заповяда да върви бавно, но въпреки това някои по-възрастни имаха проблеми.
Той улови погледа на Маркус и му даде знак. Първото копие забави още повече.
„Още по-добре“ — помисли си Тави. Това ще му даде малко повече време да измисли как да излезе от ситуацията.
— Ние няма да го направим — изръмжа Макс. — Нали така?
Тави бавно поклати глава, в голяма степен това беше жест на раздразнение.
— Поне децата са свободни.
Красус замислено се намръщи, а после погледна Тави.
— Неподсъдна възраст?
— Точно така — каза Тави.
Чуха се приближаващи звуци на стъпки. Арарис изтича към подредените коне и подаде тънка книжка на Тави.
— Какво е това? — попита Макс.
Тави взе книгата, озаглавена просто: Военен закон. После я отвори и започна да търси нужната връзка.
Красус се усмихна.
— Дошъл си подготвен, а?