Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Нищо подобно. Не се доближих толкова близо, че да вадя острието си.
Тя хвърли сърдит поглед към маратите от Конния клан около тях.
— Те стигнаха по-рано.
— Няма значение. Това не беше зле.
Тя вдигна светлите си вежди.
— Естествено, не беше зле.
Надменното изражение трепна, тя се огледа и се увери, че наблизо няма никой, който да ги чуе, въпреки шума, издаван от Клана на коня.
— Има нещо, което трябва да видиш.
Тави кимна, даде знак с ръка на Първото копие и насочи коня си извън колоната бавно крачещи хора. Конят на Кайтай се движеше напълно синхронно с неговия и той предположи, че външен наблюдател може да си помисли, че той води нея, а не обратното.
Когато препуснаха на изток от конвоя, придружаващите ги марати се присъединиха към тях. По сметките на Тави яздиха повече от две мили покрай издигаща се вдясно стръмна скала, докато стигнат до малка горичка, в която буен източник на вода се стичаше по стръмния склон. И двата коня на маратите забелязаха зеленеещата се под дърветата трева.
Малката група влезе в горичката и се спеши. Тави подаде поводите на Актеон на Ена и последва Кайтай в храстите.
— Хванахме пленник, чала — без предисловия заяви тя, крачките й изобщо не се забавиха. — Алеранец. Пратеник.
Тави подсвирна от внезапно оживление.
— Да? Какво каза той?
— Че ще говори само с теб.
Те се промъкнаха през ярдове ниски храсти, скриващи всичко, което се намираше зад тях. Когато гъсталакът свърши, Тави се озова на малка полянка, където двама марати с лъкове в ръце и със стрели на тетивите спокойно наблюдаваха мъжа, седнал между тях.
Тави изненадано вдигна вежди, когато разпозна човека — това беше същият онзи разузнавач, когото той победи по време на прекъсната засада на колоната каними. Мъжът носеше същите дрехи, с изключение на цялото снаряжение, което беше старателно сгънато на купчина на няколко крачки от него.
Разузнавачът го погледна и примигна два пъти, преди очите му да се разширят: мъжът го позна.
— Ти — каза той. — Кървави врани.
Тави усети как ъгълът на устните му се извива в усмивка.
— Добър ден — каза той. — Време е да прекратим подобни срещи.
Разузнавачът известно време мълча, след което се ухили за кратко:
— Точно така, милорд.
— Не съм лорд — отговори Тави. — Руфус Сципио, капитан на Първи алерански.
Мъжът леко наведе глава.
— Капитане. Казвам се Дуриас. Аз съм центурион по поддръжката на Първи легион на Фриголда.
— Фриголда, центурион? — въпросително повтори Тави.
— Столицата на Свободна Алера, капитане.
Мъжът повдигна брадичка с леко, но явно предизвикателство в очите.
— Нашата столица. Столицата на свободните хора.
Тави кимна.
— Ясно. Казаха ми, че носиш съобщение.
Мъжът кимна и пъхна ръка под ризата си.
И двамата марати опънаха лъкове и насочиха смъртоносните си стрели към Дуриас. В същия миг и мечът на Кайтай се появи от ножницата.
Дуриас замръзна с изцъклени очи. Той облиза устни, поглеждайки ту към оръжията, ту към Тави.
— По-бавно, центурион — каза Тави с равен глас. — Трябва да простиш на приятелите ми. Имали сме неприятности с не един убиец и те малко се престарават по отношение на предпазливостта.
Дуриас преглътна и много бавно извади малко парче плат изпод туниката си. Наведе глава и го подаде на Тави, като държеше свитъка с две ръце.
— Насаг ми заповяда да ти дам това — каза той тихо.
Кайтай пристъпи напред и взе плата от него, след което се върна при Тави. Тави се намръщи, гледайки свитъка. Изглеждаше му познат. И тогава разбра какво държи в ръцете си. Обикновена износена туника, туниката на Ерен, същата, която носеше, когато Тави го видя последния път.
Пръстите на Тави леко трепереха, докато той бързо я разгърна, за да разгледа съдържанието й. Вътре имаше две фигури за лудус. Едната беше бял легионер, липсващата фигура на комплекта му. Втората — рицар от черен камък, от друг, по-голям и не толкова изящен комплект.
Тави прехапа долната си устна и разсеяно кимна на маратите-пазачи. Те леко отслабиха напрежението на тетивите, но изражението на лицата им изобщо не се промени.
— Познах ги — тихо каза Тави. — Нищо друго ли не ти предаде?
Дуриас кимна.
— Насаг заповяда да ви предам, че като повечето игри, и тази може да се окаже загуба на време, но само това може да ви предложи, при условие че вие и само вие дойдете, за да говорите с него.