Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Подарък от Сирил — отговори Тави.
— На каква възраст? — каза Макс.
— Неподсъдна, ти, главорез неграмотен — каза Красус и се усмихна на Макс.
— От правна гледна точка дете под дванадесетгодишна възраст и живеещо под грижите на родителите си не може да бъде отговорно за повечето престъпления. За поведението им е отговорен родителя или настойника.
— Значи това предпазва децата от неприятности — каза Макс.
— Но не е достатъчно — каза Тави. — Това означава само, че трябва да екзекутираме родителите им два пъти — той вдигна книгата. — Арнос би трябвало да се придържа към буквата на закона. Като командир на легион в зона на военни действия той има всички правомощия да произнася бърза присъда над вражеските войски и лицата, които ги подкрепят.
— Без съд? — попита Макс.
— Без, ако те не са граждани — каза Тави. — А под понятието „подкрепящи лица“ Арнос подразбира всеки алеранец, който по някакъв начин е сътрудничил на канимите. Той казва — фактът, че са позволили на канимите да влязат в града, ги прави предатели.
— Да се съпротивляваш на армията на Насаг? Те не са имали друг избор — аргументира се Макс. — Погледнете ги.
Красус поклати глава.
— От правна гледна точка те са имали избор. Можели са да се бият с канимите и да умрат.
— Това е самоубийство.
— Но законно — Красус се намръщи, гледайки Тави. — Капитане, мислите ли, че присъдата на сенатора ще издържи разглеждане от трибунал?
— Той не заповядва екзекуцията на нито един гражданин — каза Тави, преглеждайки страниците на книгата. Намери нужната точка и тя потвърди опасенията му.
— Врани. Технически той действа в рамките на закона. Така че опира до политика.
Макс изръмжа.
— Ако успее срещу канимите, присъдата му вероятно ще бъде потвърдена.
— А ако кампанията се провали — каза Красус, — враговете му ще използват тази негова заповед, за да съсипят кариерата му.
Тави стисна челюсти.
— Дотогава това няма да има значение за хората от Отос.
— Трябва да имаме нещо, което да направим, капитане — протестира Макс.
Тави направи гримаса.
— Ако Арнос бе отделил поне половината от времето, необходимо за разработването на тази афера, за да планира атаката срещу Отос, той щеше да превземе града без нито една жертва.
Той затвори книгата с рязко движение и погледна Макс.
— От правна гледна точка имам само две възможности: да изпълня заповедта или да подам оставка.
— Което е точно каквото иска Арнос — тихо каза Красус.
Тави погледна към Красус, изненадан, че си е позволил подобно изказване. Младият командир на рицарите като правило демонстративно запазваше мълчание във всички разговори, които по някакъв начин засягаха политиката.
Което не беше изненадващо, като се има предвид, че майката на Красус ги предаде при Елинарх, а чичо му беше организатор на бунт, продължаващ вече две години. Баща му, лорд Антилус, който командваше не по-малко от половината от войските на Защитната стена, огромно съоръжение, защитаващо страната от ледените хора в дивия север, беше един от най-уважаваните хора в Алера.
Всичко това правеше Антилус Красус взривоопасен от политическа гледна точка. Тави изпрати изключително положителни отзиви до Първия лорд за способностите и уменията на младия лорд, като не пропусна да спомене и неговата преданост. Ако не го беше направил, Гай със сигурност щеше да изпрати толкова взривоопасния младеж на по-малко горещо място.
Всичко това означаваше, че Красус внимателно избягваше всички интриги, засягащи Първи алерански, с изключение на онези, които пряко засягаха способността му да изпълнява задълженията си. Това обаче не означаваше, че той си затваря очите за всичко, което ставаше около него, и чувството за уважение към по-малкия брат на Макс се издигна до следващо ниво.
— Което е точно каквото най-вероятно иска — тихо се съгласи Тави. — Така или иначе, той действа в рамките на своите правомощия и аз нямам нито една законна причина да не се подчиня на заповедта.
Макс насмешливо изсумтя.
— Сякаш си позволявал на такива дреболии като закона да ти застават на пътя.
Тави се намръщи. Напълно вярно, но това беше преди да бъде посветен във факта, че един ден самият той може да стане човекът, от когото се очаква подкрепа и защита на тези закони. Законът правеше разликата между цивилизоваността и варварството. Законът позволяваше на обществото да защитава слабите от силните, които можеха да ги оскърбят и убият.