Фурията на капитана

Канимът отново запази замислено мълчание.

Тави го притисна.

— За действията на Сари трябва да има причина, Насаг. Той екипира всеки каним във всеки кораб, който успя да намери, и ги изпрати по море да дойдат тук. Той беше страхливец, и двамата го знаем. Той бягаше от нещо, нали?

Насаг запази мълчеше.

— Ако той е бягал от това, от което си мисля — тихо каза Тави, — тогава вие и вашите хора наистина сте много нужни у дома. Легионите отиват към Мастингс, Насаг. Ако го завладеят, ще изгорят вашите кораби, заедно с надеждата ви да се върнете у дома. Но дори и да не го завладеят, те ще разредят редиците на твоите хора, ще атакуват доставките на храна и по всякакъв начин ще пречат на вашите корабостроители — той се наведе напред и срещна очи с канима. — Най-бързият начин да стигнете до дома с възможно най-силна армия е примирието.

Тави се облегна назад в седлото си и загледа очакващо Насаг.

— Капитане — каза той след известно време. — Ти си гадара. Но не всички алеранци са такива.

— Гадара — намръщено каза Тави. — Враг?

Насаг направи още едно рязко отрицателно движение.

— Не точно. Аз те уважавам. Но ти не ги командваш. Ти не говориш с гласа на Гай Секстус. А вашите хора многократно са ни доказвали, че не заслужават доверие.

Тави се намръщи.

— Как така?

— Защото вие сте чудовища — отговори Насаг и прозвуча така, сякаш казва нещо съвсем очевидно. — Вие сте по-лоши от гладни животни. За лидерство се убивате един друг с хиляди. Вашите хора потискат онези, които нямат сила, и вземат от тях каквото си искат, само защото могат да го направят.

Муцуната на канима се вдигна в презрителен жест.

— Вие предавате, поробвате и издевателствате над своите събратя алеранци. Над своите събратя. Ако се държите така със своите хора, кой глупак би повярвал, че ще се отнасяте по-различно с моите?

Тави почувства как леко се отдръпва заради яростта, прозвучала в гласа на Насаг. Той никога не го беше разглеждал от такава гледна точка. Разбира се, проблемът с робството съществуваше от години. И вероятно ще съществува още много години. Системата на гражданство, титли и привилегии, основана на база владеенето на фурии, беше абсолютно непобедима и както той добре знаеше, беше безполезно да се опитва да я преодолее.

Насаг продължи.

— Натъкнахме се на поробени и ги освободихме. И понеже го направихме, когато те поискаха оръжия, за да защитят своята свобода, ние им помогнахме. Но аз знам и ти също знаеш, че вашите легиони няма да се успокоят, докато не унищожат и вземат онова, което е справедливо да принадлежи на всички.

— Така постъпват някои алеранци — отговори Тави. — Но аз не постъпвам така, както не постъпва така и моят господар, Гай Секстус.