Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Погледна през рамо към нещастните жители на Отос.
Законът е създаден, за да ги защитава. А не да ги убива.
— Бихме могли да проявим изобретателност — каза той тихо. Погледна към небето. — Какво не бих дал за една буря точно сега.
Макс хвърли изпитателен поглед на Красус, но младият лорд поклати глава.
— Арнос загуби няколко свои рицари Аери, но останалите ще почувстват, ако се намесим във времето.
Тави кимна.
— Трябва да проточим нещата до тъмно.
— Защо? — попита Макс.
— Канимите обичат да действат през нощта. Ще падне нощ и кой знае? Може да ни нападне някой техен отряд, а в объркването пленниците могат да избягат.
Макс сви устни и след това се разля в усмивка.
— Тези проклети от враните каними развалят всичко, капитане.
Красус се намръщи.
— Ще ни заповядат да ги преследваме. Няма шанс групата да се спаси от преследване.
— Знам — отговори Тави. — Но така или иначе ще го направим.
Красус продължи да язди мълчаливо, мислейки няколко секунди.
— Аз съм с вас, сър. Но всичко, което ще направите, ще даде само закъснение от около ден. В най-добрия случай. А после ще се върнете към същото.
— Много неща могат да се променят за един ден — каза тихо Тави. — Някой от вас има ли по-добри идеи?
Никой не отговори и Тави затвори очи за момент, събирайки мислите си.
— Първото нещо, от което се нуждаем, е време. Ще проверим двойно самоличността на всеки задържан.
— Сър? — каза Красус.
— Арнос не може да ме обвинява, че искам да се уверя, че не постъпваме несправедливо с гражданин.
Красус присви очи и кимна.
— И ще трябва да признае, че го правите, за да се предпазите от последствията от страна на закона. Защото самият той би направил същото.
Тави кимна.
— Красус, проверете самоличността на всеки един задържан и го направете много прецизно. Трябва да приключите не по-рано от залез-слънце. Вървете.
— Да, сър — отговори Красус. Младият командир удари с юмрук по гърдите си и сръчка коня, който в мързелив тръс се насочи към арестуваните.
— Макс — продължи Тави. — Намери Шулц и му заповядай да подбере две копия хора, които знаят да си държат езика зад зъбите. Вземи ги и организирай рейд тази вечер, след като се стъмни. Нещо шумно, но не прекалено зрелищно, и остави част от оръжията на канимите, които взехме. Дотогава Арнос ще е изпратил някой да следи какво се случва тук. Справете се с тях, но се опитайте да не убивате никого, ако е възможно.
— Разбрах — отговори Макс. После понижи глас и каза: — Нали разбираш, че Красус е прав. Сенаторът ще те изпрати след тях и ще те разжалва за некомпетентност, ако не ги върнеш и не изпълниш заповедта.
— Остави аз да се тревожа за това, Макс. Размърдай се. Смятам да пиша на Сирил и да го помоля да разясни…
— Капитане — прекъсна го Арарис.
Тави погледна назад към сингулара си, който кимна встрани. Тави се обърна и видя Кайтай, придружена от Ена и още дузина марати. Когато приближиха, Макс разсея призоваването, което ги предпазваше от подслушване, отдаде чест на Тави и се отправи обратно към колоната.
Маратите се спряха в хаотично струпване около тях, а Кайтай се приближи до Тави — красивото й лице не изразяваше емоция. Маратите си викаха един на друг, вероятно си разменяха подигравки и хвалби на родния език.
Няколко по-млади ездачи, неспокойни и енергични като конете си, танцуваха около голямата група, конете им тръскаха глави и от време на време се изправяха на задни крака.
Тави веднага съсредоточи поглед към Кайтай. Това можеше да изглежда като проява на небрежност и диващина, но маратите отдавна си бяха изработили свои собствени методи за защита срещу подслушване от всякакви призователи на вятър, които биха могли да направят това отдалече.
Кракът на Кайтай бутна Тави, когато конете им се изравниха, и той усети напрежението й. Те протегнаха ръце един към друг и пръстите им се сплетоха.
— Чала — каза Кайтай, — тревожех се за теб по време на битката.
— Ти ли се притесни за мен? — попита Тави. Той не можа да не се усмихне. — Ти беше в първите редици и атакуваше вражеските позиции.
Кайтай изсумтя.