Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
На Тави му беше само необходим миг, за да оцени ситуацията. Ако му предстоеше спешно да бяга, трябваше да разбере коя посока ще му даде най-добър шанс да избегне преследването. Честно казано, той беше убеден, че Насаг не е единственият каним тук. Тави не ги виждаше, но вълците и подобните им рядко работят не в групи.
Тави подкара Актеон напред и конят изпръхтя и тръсна глава, когато усети миризмата на хищници, идваща от канимите. Актеон нервно запристъпва от крак на крак, но Тави го насочи напред, като леко дръпна поводите, и послушният боен кон продължи да се движи, спирайки на десет фута от Насаг.
— Капитане — изръмжа Насаг. Гласът му беше дълбок и звучен, въпреки че алеранският му имаше „дъвчащ“ акцент, изкривен от зъбите и челюстите по време на разговора. Той леко наклони главата си надясно.
— Насаг — отговори Тави, повтаряйки жеста му. — Къде е моят човек?
Ушите на канима потрепнаха в жест, който Тави разпозна като съгласие. Насаг изсумтя нещо под нос и друг, по-нисък каним, покрит с белези и гъста сива козина, се появи иззад стволовете на дърветата, бутайки Ерен пред себе си.
Ръцете на курсора бяха вързани с кожени ремъци, ризата му — цялата в мръсотия, а под очите му имаше тъмни кръгове, но като цяло изглеждаше добре.
Тави пъхна ръка в джоба си и извади черната фигура, изпратена от Насаг. Той я хвърли към водача на канимите и воинът я хвана с небрежно движение на лапата си.
Насаг кимна на Тави и изръмжа още нещо. Старият каним извади нож от пояса си и Тави се напрегна. Опасенията му обаче бяха неоснователни. Ножът сряза ремъците на Ерен и беше върнат на мястото си.
— Отиди при капитана си — изръмжа Насаг.
Ерен го погледна притеснено, но с бърза крачка тръгна към Тави.
— Добре ли си? — попита Тави.
— Като цяло, по-скоро смутен — отговори Ерен. — Дори не успях да приближа до тях и те ме хванаха.
Тави кимна, извади нож от колана си и го подаде на Ерен. Курсорът го взе с благодарно кимване и след това се обърна, за да прикрива гърба му.
— Ти ми върна моя разузнавач — изръмжа Насаг. — Аз ти върнах твоя. Везните между нас са уравновесени.
— Съгласен съм — каза Тави. — Твоите войски днес се сражаваха добре.
— Ние правим каквото трябва — отговори Насаг. — Защо искаш да говориш с мен?
— Да обсъдим решението на нашите проблеми.
— Проблеми — каза Насаг. Думата прозвуча с гърмящо ръмжене, което при канимите беше еквивалент на кикот. — За какъв проблем говориш?
— Започвам да мисля, че нашите хора умират напразно — отговори Тави. — Тази война не е от полза нито за твоята държава, нито за моята.
— Ние се сражаваме за живота си, капитане — изръмжа Насаг. — Новият ден е достатъчна победа за мен.
— А ние се сражаваме, за да се защитим от нашественици — отговори Тави. — И двамата имаме достатъчно причини да водим война. Но съм сигурен, че постигането на мир ще бъде изгодно за всички.
Искрящите черни очи на Насаг се присвиха, но ушите му останаха напълно неподвижни и бяха съсредоточени върху Тави.
— Обясни.
— Аз искам вие да напуснете Алера — каза Тави. — И не ме интересува как ще си тръгнете, ако си тръгнете.
Устните му се разтегнаха в лека усмивка, оголвайки зъби.
— И двамата разбираме, че вие не можете да издържите вечно. Дори да се справите с тези легиони, други ще бъдат изпратени срещу вас. А в случай, че и те бъдат победени — следващите. Числено ви превъзхождаме прекалено много и ти го знаеш. Рано или късно Алера ще ви изтрие от лицето на земята.
Гърдите на Насаг завибрираха от предупредителен рев, но той не каза нищо, за да опровергае твърдението на Тави.
— Няма да се предам на твоето племе.
— Никога няма да те моля за това — отговори Тави.
— Какво тогава?
— Кажи ми, колко време ще ти отнеме да довършиш строежа на корабите?
От изненада Насаг вдигна устни и оголи зъби. Той промърмори нещо на канимски, което Тави не можа да разбере, а после каза.
— Повече, отколкото ми се иска.
— Новият ми командир смята, че смятате да ги използвате срещу Алера.
— Корабите превозват войски — каза Насаг. — Но те не ми трябват, за да доставят войски до Алера. Те вече са тук.
— Вие искате да се върнете у дома — тихо каза Тави.
Преди да отговори, Насаг мълча около минута, накрая гласът му прозвуча едва чуто.