Фурията на капитана

Насаг се обърна към застаналия отзад стар посивял каним. Никой от тях не произнесе нито дума и не помръдна, но въпреки това Тави беше сигурен, че те общуват помежду си.

Насаг отново се обърна към Тави и кимна.

— Да. Но това споразумение няма отношение към начина, по който се сражавам с вас. Докато не видя и не говоря лице в лице с Варг, вашите легиони ще плащат с кръв за всяка направена от тях крачка.

— Разбрах — каза тихо Тави. — Ако може да се направи, ще отнеме известно време.

Насаг кимна.

— Значи дотогава, гадара, ще си разкъсваме гърлата един на друг — той отново показа зъбите си. — Върви си с мир — той повиши тон и извика на канимски. — Не го докосвайте.

— Ерен — тихо прошепна Тави. — Седни зад мен.

Той се наведе и протегна ръка към курсора, а Ерен се качи на седлото зад Тави.

Тави по алерански размени поклони с Насаг, след което обърна Актеон и тихо, спокойно препусна през поляната. Той мина покрай Дуриас, който също му се поклони, след което започна уверено да се отдалечава.

Половин час по-късно, когато стигнаха до позната на Тави местност, той бавно издиша и накара Актеон да препуска по-бързо по откритата местност.

— Дошъл си сам? — шокира се Ерен. — Ти да не си луд?

Тави се усмихна на приятеля си.

— Няма за какво.

Ерен поклати глава.

— Мисля, че трябва да поясня, че няма нито един способ да ги убедиш да освободят Варг.

— Но Гай може — отговори Тави. — Още щом разбере значението.

— Може би, ако успееш да стигнеш до него — отговори Ерен. — Ами ако не можеш?

Тави отвори уста, за да възрази рязко на Ерен, но беше повален от рязък порив на усилен от фурии вятър.

Актеон се изправи на задни крака и се хвърли настрани, когато внезапна буря вдигна прах и боклуци във въздуха, като ги ослепи и оглуши с рева си. Актеон подскочи паникьосано и Тави падна от коня на земята до Ерен.

Очите на Тави бяха почти изцяло затворени и той едва успя да види трептящите форми на рицарите Аери, които се спускаха към тях и носеха осемместен паланкин.

Каретата кацна, рицарите я закрепиха на земята и един от тях побърза да отвори вратата.

Наварис от Фригия, стройна и облечена изцяло в черно, се появи от паланкина, а на лицето й сияеше странна усмивка. След нея се появиха останалите сингулари, а накрая и самият сенатор.

Арнос, все още в копринената си мантия, спокойно приближи до тях, заобиколен от телохранителите си. Той застана над Тави със студена усмивка на удовлетворение на лицето.

— Сега вече знаем как вашият уж доблестен легион успява да издържи толкова дълго срещу превъзхождащите сили на канимите — тихо каза той. — През цялото време ти си заговорничел с тях, Сципио.

— Това не е вярно — изръмжа Тави. — И вие го знаете.

Арнос махна с ръка към заобикалящите ги рицари Аери.