Златото на краля

— Трябва да се сбогуваме с един приятел — каза същият глас.

Аз също бях различил граф де Гуадалмедина. Подобно на двамата си спътници, и той беше с покрито лице, с шапка и плащ. Зад тях, сред гребците, видях да присветват полускрити запалените фитили на няколко аркебуза. Хората, придружаващи Алваро де ла Марка, бяха склонни да вземат извънредни предохранителни мерки.

— Не разполагаме с много време — каза капитанът сухо.

— Не искаме да ви притесняваме — отговори Гуадалмедина, който продължаваше да стои при другите в лодката, без да слиза на сушата. — Вървете да си вършите работата.

Алатристе се вгледа в закритите лица. Единият мъж беше едър, плащът му обгръщаше снагата и мощните му рамене. Другият беше по-слаб, с шапка без пера и кафеникав плащ, който го покриваше от главата до петите. Капитанът остана още няколко мига загледан в тях. Той самият беше осветен от фенера на носа на лодката, профилът му на сокол червенееше над буйните мустаци, очите му се взираха бдително изпод тъмната периферия на шапката, ръката му докосваше искрящата дръжка на шпагата. Изглеждаше мрачен и опасен в тъмнината и си помислих, че гледан от лодката, видът му навярно не е по-различен. Накрая Копонс, който стоеше между него и лодката, се обърна към хората от дружината, изчакващи малко по-далеч, скрити в нощта.

— На борда — рече той.

Един по един, начело с Копонс, смелчаците минаха покрай Алатристе, фенерът на носа ги осветяваше, докато се качваха на лодката, вдигайки много шум с железата, затъкнати по тях. По-голямата част от мъжете загръщаха лицата си, когато минаваха покрай светлината, но други ги откриваха с безразличие и предизвикателно. Един дори се спря, за да хвърли любопитен поглед към тримата забулени мъже, които присъстваха на странния парад, без да отронят и думичка. Ковчежникът Олмедийя се позабави за миг до капитана, като огледа онези в лодката със загрижен вид, сякаш се чудеше дали да ги заговори, или да си замълчи. Накрая реши да не ги заговаря, прехвърли крак през борда на нашата лодка, препъна се в палтото си и за малко да цопне във водата, ако няколко силни ръце не го бяха подхванали и не го бяха вкарали вътре. Последен беше Бартоло Кагафуего, който носеше фенера в ръка и ми го подаде, преди да се качи на борда. Стори го сред такава шумотевица, сякаш носеше тон бискайска стомана на колана и в джобовете си. Господарят ми стоеше все така неподвижен и наблюдаваше мъжете в другата лодка.

— Това е, което можахме да съберем — каза сухо той.

— Не е лош набор — рече високият и едър мъж със забуленото лице.

Алатристе го погледна, опитвайки се да проникне с очи през тъмнината. Беше чувал и преди този глас. Третият мъж със скрито лице, който беше по-слаб и по-нисък на ръст, и се намираше между него и Гуадалмедина, и който беше следил мълчаливо качването на мъжете, сега изучаваше много внимателно капитана.