Годината на Кобрата [bg]

— Къде е Пентжу?

— Налива се и се съвкупява в частния си бордей.

— Той ли се грижеше за Божествения в последните му дни?

— Да, но после изчезна, върна се към похотта си, както куче се връща при повръщнята си.

Вдигнах юмрук. Майа се изплези.

— Не ме заплашвай, Песоглавецо! Аз просто платих сметките и съпроводих Божествения до неговия Дом на вечността. Ти беше настойник и пазител на фараона, не ние.

— Кажи ни, Майа — продължих аз. — Какво всъщност се случи? Искам да кажа — подразних го аз, — на теб Маат ти е непозната, колкото и на нас. Истината трудно намира път до езика ти, както и до сърцето ти, но все пак опитай!

Майа изцъка с език, очите му блеснаха хитро. Огледа срамежливо останалите. И тогава разбрах. Миналото беше зад нас. Всички бяхме Чеда от Кап, но единственото, което ни бе държало заедно досега, бе Тутанкамон. Сега го нямаше. Осъзнах се, подобно на Майа и Собек: като истински хиени, те драпаха пред глутницата, готови да постигнат съгласие с всичко и на каквато и да е цена, стига да им е изгодно. Време беше да ги настигна.

— Какво всъщност се случи? — повторих въпроса си аз.

— Както вече казах — отвърна Майа нагло, — подобно на цяла Тива, аз бях информиран, че Тутанкамон е мъртъв. Ай имаше достатъчно власт да не съобщи на никого, колкото дълго иска. Заповядано ми бе да приготвя гробница — не онази, която строеше Тутанкамон, а друга, тайна — направи физиономия. — И аз като вас следвах заповеди. Странно — замисли се той, — но Тутанкамон бе приготвил гробница, разположена така, че слънчевите лъчи да влизат в коридорите и залите, много прилична на онази, която баща му Ехнатон бе построил в Ахетатон. Както и да е — подсмръкна той, — всичко това остана настрана. Смъртта на Тутанкамон бе оповестена и Египет потъна в траур. Издаден бе декрет, че Хор е навлязъл в Кълбото. Великият дом бе обхванат от ридания. Забранени бяха всички празници. Анхесенамон оплакваше. Раздаде се пепел. Ай и останалите не се бръснеха — Майа се ухили и потри тъмното си лице. — Пристигнаха заповедите и работилницата в Некропола се залови за работа. Вещите на Божествения бяха пренесени от двореца. Пентжу изрично нареди шабтите да бъдат изпратени в гробницата. (Тук аз успях да запазя лицето си безизразно.) Спомняте си онези фигури с човешки бой. Пентжу твърдеше, че винаги са били много скъпи на Тутанкамон — Майа разпери ръце. — Тялото на Тутанкамон бе пренесено в уабета, мястото на пречистването в Храма на Анубис, за да бъде балсамирано. Ритуалът беше изпълнен както трябва. Погребалният кортеж отплава през Нил под съпровода на хорове и танцьорки и… това беше.