Годината на Кобрата [bg]

Останалите само това и чакаха. Върнахме се при колесниците и поехме всеки по своя път.

Онази нощ бе красива — втората, откакто се бях върнал в Тива. Пристигнах в имението си и се преструвах на приятно развълнуван, дърдорех с Джарка и Мерт, сякаш бях изпълнен с щастие от завръщането у дома и с нетърпение очаквах предстоящата аудиенция с фараона: невероятно кълбо лъжи и измама за онези слуги, които без съмнение щяха да докладват на Великия дом. Поиграх на сенет и пръчки с децата на Джарка и им показах златистия шаран, който се криеше сред лотосите в изкуственото езеро. После ги разведох в билковата градина и им показах имената на различни билки и им дадох меденки. О, беше забавно, дърпаха ме, подскачаха, но докато играех с тях като чакал сред агнета, в очите ми напираха сълзи — гласовете им толкова ми напомняха на Тутанкамон. Когато си отидоха, седнах под една върба и заридах за моето златно момче. Не можех да забравя описанието на Амендуфет за онази подутина в основата на прекрасната овална глава на Тутанкамон. Удрях с юмрук по земята и проклинах Ай мира да не намери от всички демони и гълтачи на подземния свят.

— Господарю? — Джарка стоеше сред дърветата като неясна сянка. — Кучкарят от Долна Тива е тук.

— Доведи го!

Джарка изчезна в нощта и се върна с Кучкаря — един от най-добрите сред професионалните просяци, сутеньори и мъже-скорпиони, които процъфтяваха сред оръфания и безкраен Ам-дуат, подземен свят на Некропола. По професия бе любител на котки — мумифицираше създанията за онези, които искаха да дадат оброк на Басет в Тива или някъде другаде. По произход беше кушит, с черна кожа и бръсната глава. Можеше да обелва очи и да мине за глупак и пред най-подозрителните, но умът му бе остър като бръснач. Както обикновено, бе облечен в кучешки кожи, откъдето идваха и вонята, и прякорът му. Беше мой шпионин в Града на мъртвите — един от малкото, оцелели сред претърсването на лорд Ай на онези мръсни дупки на подземното.

Седна пред мен с уродливо боядисано лице на светлината на маслените лампи, които Джарка бе сложил между нас. Изгълта купа наръсено с подправки месо, натъпка уста с мек бял хляб и дълго време не спря да говори с онзи писклив глас. Седях с бокал вино и слушах разказа на Кучкаря за слуховете из Некропола. От време на време неволно потрепервах, и то не от хладния нощен вятър, а заради безименните страхове, които изскачаха като духове на леопарди от тъмнината. Ай със сигурност бе планирал всичко добре и какъвто и да бе начертаният от него път, без съмнение вече бе много по-далече, отколкото подозирахме — контролираше жреците в храмовете, полицията, града и тълпата. Смъртта на Тутанкамон е била обявена, но каквато и печал да е потиснала града, скоро е била забравена, тъй като царските житници, Домовете на изобилието, са отворили врати и изсипали зърно и храна за бедните. Кучкаря разказа как влиянието на Ай се почувствало по пристанищата и във всяка част на града. Дори постигнал споразумение с пустинните скитници, пясъчните обитатели и пътуващите търговци.