Годината на Кобрата [bg]

— Ще се срещнем вдругиден — промени умело посоката на разговора Рамзес. — Царският кръг трябва да се събере в Залата на делфините и предполагам тогава лорд Ай ще потвърди, че всички оставаме на старите си постове. Ще ни хвали, ще изтъкне доверието си в нас. Трябва да решим какво ще правим.

— И какво ще правим? — обади се Хюйи, като захапа парче пъдпъдък. — Лорд Ай е коронясан за фараон; противопоставянето на властта му е равносилно на измяна, а измяната означава смърт и позор.

— Тогава защо си дошъл тук? — усмихна се Рамзес в отговор. — Защо просто не се качиш в колесницата и не се върнеш бавно и спокойно в Тива?

— Всички можем да се върнем в Тива и да целунем задника на лорд Ай — отвърна Хюйи остро.

И отново се превърнахме в деца, които се дърлят и разменят обиди. Собек изпляска с ръце и извика за тишина.

— Не сме дошли тук — вдигна глава той и се загледа в бързия полет на ястребите сред палмовите листа, — не сме дошли тук да се оплакваме на Червените земи. Изправени сме пред съдбоносен избор — дали да подкрепим лорд Ай като фараон, или не? Ако ще го подкрепяме, дайте да се нахраним и да се връщаме в Тива. Ако ли не, тогава какво следва да направим по въпроса?

— Той се опита да ме убие — запротестира Хоремхеб.

— Нямаш доказателство. А Каракалите?

Собек, като началник на полицията, трябва да беше подочул нещо за убийците, които се бяха промъкнали в града да извършат кърваво убийство. Хоремхеб сведе поглед, усмихна се, сви рамене и сдъвка шумно една смокиня. Собек разпери пръсти и подкани Хоремхеб да си признае. Отново се запитах в коя посока ще залитне началникът на полицията.

— Много е просто — намесих се. — Зависи от две неща. Първо, миналото: как е починал Тутанкамон. Ако Ай има пръст в смъртта му, значи трябва да обявим кръвна вражда. Ай даде обет; ние всички дадохме обет да защитаваме Тутанкамон, да му бъдем верни в мир и на война. Второ, бъдещето: какви са намеренията на Ай? Да върне Египет в дните на Ехнатон? — свих рамене. — Тогава всички ще трябва да тръгнем по своя път.

Погледнах Майа, седнал весел и червендалест като самия бог Бес, който дъвчеше парчето си месо и потрепваше с лакирани в червено нокти по бокала, сякаш заслушан в някаква далечна музика. Приближих лице до неговото.

— Майа — прошепнах аз. — Малко лайно на предателството! Ти си надзирател на Дома на среброто. Трябва да имаш списъка на царската гробница, списъка с предметите за погребението на Тутанкамон, за балсамирането на тялото му.

— О, да, така е — вдигна глава Майа. — Без обиди, Песоглавецо! Ела в службата ми, или по-добре да ти изпратя копия. Разглеждай документите колкото ти трябва.

— Това и ще направя! — изсъсках. — Искам да видя и гробницата. Същата, която бе подготвена в източната част на Долината, ли е?

Майа поклати глава.