Годината на Кобрата [bg]

Погледнах го изумено.

— Ехнатон? Изпратиха те в Ханаан, лорд Маху, за да го привлечеш да се покаже. Успя ли?

Вдигнах пръст в знак да мълчи.

— Както и да е — заклати глава Собек, — всъщност не ме интересува. Той вече не ме засяга. Разбираш ли — взря се в мен. — Ай знае истината, слуховете се носят из цяла Тива. Ехнатон е починал от проказа.

— Къде чу това? — попита Джарка.

— Старият ни приятел Мерире се е върнал.

— Мерире! — почти скочих аз. — Мерире и гнусните му Вечерни прилепи ни преследваха из цял Ханаан.

— Чух нещо за това. От самия Мерире.

— Той е предател.

— Вече не. Сега е бръснат и намазан с масла, издигнат до Главен жрец на параклиса на самия фараон, напарфюмиран и облечен в блясъка на новата си слава.

— Нима е бил опростен?

— Не е било и нужно — отвърна рязко Собек. — Той не е извършил измяна. Една песен си знае: бил е египетски шпионин в лагера на хетите — Собек не обърна внимание на хрипливия смях на Джарка. — Подмамил Супилиум с погрешни съвети. Твърди, че онези вестоносци, които съобщили на Хоремхеб и Рамзес за намеренията на Супилиум, са изпратени от него.

— Не вярвам на ушите си! — едва изрекох аз.

— Мерире твърди, освен това, че е срещнал хора, които са му казали истината за Ехнатон. Как, след като напуснал своя град на север, Ехнатон прихванал проказа и умрял в хълмистите земи на Ханаан. Вярно ли е това, Маху?

В отговор го изгледах мълчаливо.

— Но той се опита да ни убие — запротестира Джарка.

— Не — вдигна чашата си с вино Собек. — По думите на Мерире, той е напуснал лагера на хетите веднага след вас и тръгнал по различен път. Вечерните прилепи вече не са били под негов контрол. Твърди, че са били изпратени по петите ви от принц Зананза, сина на Супилиум. Казва, че веднага щом разбрал за плановете на хетите да впримчат Хоремхеб и Рамзес в капан в Ханаан, осъзнал, че от него вече няма полза. Вие сте избягали, той също. Сега се е върнал в семейното лоно, Царския кръг, като истински герой, светец, изцяло отдаден на лорд Ай и в подкрепа на всяко негово действие.

Затворих очи и издишах шумно. Разбира се, всичко се връзваше. Всичко беше сън, илюзия. Никой нищо не можеше да докаже. Мерире можеше да плете паяжината си и да разпространява лъжите си и никой нямаше да ги оспори. Вярно, някога беше главният жрец на Атон, близък довереник на Ехнатон в онези бурни години, но същото се отнасяше и за всички нас. Беше се приютил при хетите, но сега можеше да се представя за приятел на Египет, човек, изпълнил много опасна задача, и преди всичко той и Ай бяха един дол дренки. Той щеше да казва на Ай онова, което иска да чуе: че Ехнатон вече не е заплаха, че е прокажен и се разлага необратимо в някоя самотна пещера. Колкото повече размишлявах в онзи павилион, толкова повече се засилваше усещането ми за надвиснала опасност. Какви са истинските намерения на Ай? Хвърлих поглед към Джарка. Ай също беше от племето хабиру. Дали не е решил да върне учението на Ехнатон, да върне почитането към Единствения бог или нещо друго? Дали ще се опита да постави началото на нова династия? Спомних си как Хоремхеб и Рамзес дават инструкции на офицерите си. За да успее Ай, Хоремхеб и Рамзес трябваше да бъдат премахнати. Нахтимин можеше да свърши тази работа, но щеше да му е нужна нашата подкрепа и точно затова за момента към нас се отнасяха като към приятели и съюзници.