Годината на Кобрата [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #9
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545289354
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би — отвърна той. — А тази прекрасна съпруга?
— Настъпи времето на огъня — скарах се аз. — Собек, това не е празнична вечеря, че да говорим и мечтаем за славните отминали дни. Между другото, къде е Пентжу?
Собек посърна.
— Къде е Пентжу? — настоях аз.
— Крие се някъде в Некропола — въздъхна Собек. — Има си скривалище — заопипва златната си обеца. — Наел е подсилена стая някъде близо до Площада на чужденците. Взел си е стаи над един митанийски бордей.
— Митанийски? — спомних си втората съпруга на Ехнатон аз.
— Какво, за Бога, прави там уважаван лекар като него? — изумя Джарка.
— Ти как мислиш?
— Той погрижи ли се за Златното дете?
Собек сведе глава — воин, разбойник и престъпник до мозъка на костите си като мен самия, той също бе трогнат от нежността на Тутанкамон.
— Да — вдигна лице Собек с насълзени очи. — Знам твоя път, Маху, но… — поклати глава той. — Пентжу вярва, че е проклет от Великия дом; обвиняват го за смъртта на Златното дете.
— Какво?!
— Всичко стана толкова бързо — продължи да говори сякаш на себе си Собек. — Божествения бе винаги скромен и сдържан. О, да, знам за пристъпите му, резките смени на настроението, периодите, в които се държеше като малко дете, но Великия дом бе твърдо в ръцете на лорд Ай. Не подозирахме, че нещо не е наред, и разбрахме за смъртта на Тутанкамон едва на двайсетия ден от траура. О, да — усмихна се той едва, — чак три седмици след като той бе потеглил към Далечния запад, бе издадена прокламация и започна официалното оплакване. Имам съвсем малко информация, дори не знам къде е гробницата му, макар че Майа може би знае — отпи вино и смигна на Набила. — Представи си два коня — остави чашата и показа с ръце, — два от най-бързоногите коне, впрегнати в бойна колесница. Смъртта на Тутанкамон, ритуалът по оплакването, подготовката за Озирис са конят отляво; амбициите на Ай — онзи отдясно. Самият Ай умело направляваше и двата. Обявиха, че Тутанкамон е мъртъв. Нямаше кой да носи Двойната корона, нямаше Господар на Великия дом. Свикано бе събрание на Царския кръг. Ай, Нахтимин и Анхесенамон се бяха подготвили добре. Обясниха причините зад плановете си. Фараонът е мъртъв, трябва да се избегне объркването. Египет е във война. Необходима е твърда ръка и прочее, и прочее. Какво можехме да направим? — направи физиономия той. — Дворецът беше обкръжен от войници на Нахтимин, на всеки вход бяха струпани наемници; искахме само да се измъкнем живи.
— Опитахте ли се да се допитате до мен? До Хоремхеб? Рамзес?
Собек изгрухтя.
— Какво щеше да сториш, Маху, ти беше на стотици километри разстояние в Ханаан. Не знаехме дали изобщо си жив — сви рамене. — Какво щеше да направиш на наше място? Имам съпруга и деца. Съзнавах заплахата, както и Хюйи и Майа, и се примирихме.
— И дори не сте се срещали тайно?
— Решихме да изчакаме завръщането ти, ако изобщо се завърнеш.
— Мислел си, че може и да не се върнем?
Собек разпери ръце.
— Лорд Ай никога не те е обичал, Маху.
— И не му е пукало за египетската армия в Ханаан.
Собек вдигна поглед към покрива и поклати глава.
— Много добре знаеш отговора на този въпрос. За него беше добре дошло, че Хоремхеб и Рамзес са извън Египет и преследват хетите из Ханаан. Ай е коварен. Хетите не могат да поддържат армия в полето безкрайно, освен това в Ханаан са по-малко обичани и от нас самите. И което е по-важно, Ай е подновил традицията да изпраща египетско злато на Вредителите. Те ще се обърнат срещу хетите и ще ги задържат, докато Ай заеме мястото си на бойното поле. Мдааа… — прехапа устни Собек. — Ай няма намерение да оставя двамата ни велики генерали да оберат всичката слава. Възнамерява да я вземе за себе си по някое време, в недалечно бъдеще.
— Знаеш — обади се Джарка, — че той се опита да убие всички ни.
Усмивката на Собек изчезна.
— Всички?! Разбира се, способен е на това! В крайна сметка, Маху, ти беше настойник на Божествения, а Хоремхеб и Рамзес са съперници.
— Но срещу теб нищо не е предприемал! — посочих го с пръст аз.
— Може да е имал намерение. Ай умее да се спотайва в сенките като котка.
Притворих очи и се заклатих напред-назад върху възглавниците. Около маслените лампи бръмчаха мухи, разкъсвани между топлината и бадемовия сладкиш на сребърния поднос. Огледах малкия ни полукръг. Джарка седеше с кръстосани крака, приведен като ловна хрътка в очакване на заповеди. До него Мерт бе свалила венеца от диви цветя и седеше с ръка на уста. Тя никак не обичаше лорд Ай. Набила беше спокойна, с поглед, взрян в нищото, попиваше чутото, без да усеща напарфюмираното масло, което се стичаше по лицето й. Разсеяно погали корема си и сърцето ми подскочи: нима беше бременна? Набила улови погледа ми, усмихна се срамежливо и поклати глава.