Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Годината на Кобрата [bg]
Годината на Кобрата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Годината на Кобрата [bg]

Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 109
Перейти на страницу:

— Може би — отвърна той. — А тази прекрасна съпруга?

— Настъпи времето на огъня — скарах се аз. — Собек, това не е празнична вечеря, че да говорим и мечтаем за славните отминали дни. Между другото, къде е Пентжу?

Собек посърна.

— Къде е Пентжу? — настоях аз.

— Крие се някъде в Некропола — въздъхна Собек. — Има си скривалище — заопипва златната си обеца. — Наел е подсилена стая някъде близо до Площада на чужденците. Взел си е стаи над един митанийски бордей.

— Митанийски? — спомних си втората съпруга на Ехнатон аз.

— Какво, за Бога, прави там уважаван лекар като него? — изумя Джарка.

— Ти как мислиш?

— Той погрижи ли се за Златното дете?

Собек сведе глава — воин, разбойник и престъпник до мозъка на костите си като мен самия, той също бе трогнат от нежността на Тутанкамон.

— Да — вдигна лице Собек с насълзени очи. — Знам твоя път, Маху, но… — поклати глава той. — Пентжу вярва, че е проклет от Великия дом; обвиняват го за смъртта на Златното дете.

— Какво?!

— Всичко стана толкова бързо — продължи да говори сякаш на себе си Собек. — Божествения бе винаги скромен и сдържан. О, да, знам за пристъпите му, резките смени на настроението, периодите, в които се държеше като малко дете, но Великия дом бе твърдо в ръцете на лорд Ай. Не подозирахме, че нещо не е наред, и разбрахме за смъртта на Тутанкамон едва на двайсетия ден от траура. О, да — усмихна се той едва, — чак три седмици след като той бе потеглил към Далечния запад, бе издадена прокламация и започна официалното оплакване. Имам съвсем малко информация, дори не знам къде е гробницата му, макар че Майа може би знае — отпи вино и смигна на Набила. — Представи си два коня — остави чашата и показа с ръце, — два от най-бързоногите коне, впрегнати в бойна колесница. Смъртта на Тутанкамон, ритуалът по оплакването, подготовката за Озирис са конят отляво; амбициите на Ай — онзи отдясно. Самият Ай умело направляваше и двата. Обявиха, че Тутанкамон е мъртъв. Нямаше кой да носи Двойната корона, нямаше Господар на Великия дом. Свикано бе събрание на Царския кръг. Ай, Нахтимин и Анхесенамон се бяха подготвили добре. Обясниха причините зад плановете си. Фараонът е мъртъв, трябва да се избегне объркването. Египет е във война. Необходима е твърда ръка и прочее, и прочее. Какво можехме да направим? — направи физиономия той. — Дворецът беше обкръжен от войници на Нахтимин, на всеки вход бяха струпани наемници; искахме само да се измъкнем живи.

— Опитахте ли се да се допитате до мен? До Хоремхеб? Рамзес?

Собек изгрухтя.

— Какво щеше да сториш, Маху, ти беше на стотици километри разстояние в Ханаан. Не знаехме дали изобщо си жив — сви рамене. — Какво щеше да направиш на наше място? Имам съпруга и деца. Съзнавах заплахата, както и Хюйи и Майа, и се примирихме.

— И дори не сте се срещали тайно?

— Решихме да изчакаме завръщането ти, ако изобщо се завърнеш.

— Мислел си, че може и да не се върнем?

Собек разпери ръце.

— Лорд Ай никога не те е обичал, Маху.

— И не му е пукало за египетската армия в Ханаан.

Собек вдигна поглед към покрива и поклати глава.

— Много добре знаеш отговора на този въпрос. За него беше добре дошло, че Хоремхеб и Рамзес са извън Египет и преследват хетите из Ханаан. Ай е коварен. Хетите не могат да поддържат армия в полето безкрайно, освен това в Ханаан са по-малко обичани и от нас самите. И което е по-важно, Ай е подновил традицията да изпраща египетско злато на Вредителите. Те ще се обърнат срещу хетите и ще ги задържат, докато Ай заеме мястото си на бойното поле. Мдааа… — прехапа устни Собек. — Ай няма намерение да оставя двамата ни велики генерали да оберат всичката слава. Възнамерява да я вземе за себе си по някое време, в недалечно бъдеще.

— Знаеш — обади се Джарка, — че той се опита да убие всички ни.

Усмивката на Собек изчезна.

— Всички?! Разбира се, способен е на това! В крайна сметка, Маху, ти беше настойник на Божествения, а Хоремхеб и Рамзес са съперници.

— Но срещу теб нищо не е предприемал! — посочих го с пръст аз.

— Може да е имал намерение. Ай умее да се спотайва в сенките като котка.

Притворих очи и се заклатих напред-назад върху възглавниците. Около маслените лампи бръмчаха мухи, разкъсвани между топлината и бадемовия сладкиш на сребърния поднос. Огледах малкия ни полукръг. Джарка седеше с кръстосани крака, приведен като ловна хрътка в очакване на заповеди. До него Мерт бе свалила венеца от диви цветя и седеше с ръка на уста. Тя никак не обичаше лорд Ай. Набила беше спокойна, с поглед, взрян в нищото, попиваше чутото, без да усеща напарфюмираното масло, което се стичаше по лицето й. Разсеяно погали корема си и сърцето ми подскочи: нима беше бременна? Набила улови погледа ми, усмихна се срамежливо и поклати глава.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)