Годината на Кобрата [bg]

Огледах внимателно твърдите восъчни образи и разпознах Слънчевия диск на Тутанкамон.

— Ай толкова е бързал — прошепна Джарка, — че е използвал печата на Тутанкамон.

Гледах невярващо. Новият фараон винаги използваше собствения си картуш, за да запечата вратата на Дома на вечността на своя предшественик. Защо е била тази припряност? Защо са бързали? Качих се по стълбите и нападнах Майа.

— Истината!

— Истината ли, Маху? — онзи тлъст, лукав дребосък намести смешната си перука и вдигна поглед към мен.

— Искаш да знаеш защо Тутанкамон е бил изпратен толкова набързо към Далечния хоризонт. Казах ти каквото знам. Следващият ти въпрос вероятно е дали това е била волята на боговете, или дело на лорд Ай? Амендуфет! — извика през рамо той. — Моля те, присъедини се към нас.

Жрецът с уморен поглед, който сега бе леко неспокоен заради зловещото място, пристъпи напред.

— Кажи им! — нареди Майа. — Искат да знаят истината!

Ръката на Амендуфет отскочи умолително към устните, сякаш всеки миг ще заплаче. Погледна ме бързо.

— Кажи ни! — нареди Рамзес.

— Бях главен жрец в Дома на пречистването — избърбори той, но бе спрян от пристъп на суха кашлица. Накарах го да отпие от меха вино на Джарка. Благодари ми с поглед. Виждах, че е предпазлив. — Бях главен писар на уабет, Пазител на етиопския нож.

— Да, да — прекъсна го раздразнено Хоремхеб. — Тутанкамон, нека господарят Озирис го приеме, е мъртъв. Защо е бил толкова бързо изпратен в гроба си? Каква е тайната около смъртта му?

— Господарю — прошепна Амендуфет, — възможно е да е бил убит.

Някъде в долината излая чакал. Усетих първия хлад на вечерния бриз и забелязах как сенките се удължават. Не знаех какъв път следва Амендуфет, защо е решил да направи такова искрено изказване на това самотно място. Вдигнах поглед. Небето бе оранжево и тъмносиньо на червени ивици.

— Какво те кара да мислиш така? — прошепнах аз. — Бързо, човече, кажи ни — погледнах го строго аз. — Истината ли казваш?

Очите на Амендуфет потрепнаха по посока на Майа. Разбрах, че няма избор.

— Тялото на Божествения бе донесено и положено на Масата на Анубис — обясни той. — Плътта му бе все още свежа, лицето му — ведро, сякаш неговата ка току-що го бе напуснала. Махнах всички украшения от Божественото тяло. Развързах огърлицата — накиснати в магически отвари цветя, които лекарите бяха вързали около врата му, за да гонят демоните. Пръстите ми… — извъртя главата си Амендуфет и притисна ръка към основата на черепа, точно под дясното ухо. — Напипах я там, подутина, натъртване, твърдо. Преобърнах тялото. Не исках другите да ме видят. Погледнах отблизо. Подутината се виждаше — Амендуфет вече трепереше. — После бяха донесени Книгата на портите и Книгата на мъртвите и ритуалът започна. Нужно бе да докладвам на лорд Ай, но — посочи Майа той — трябваше да кажа на някого какво съм видял, какво съм напипал…