Годината на Кобрата [bg]

Нес: поглъщам, изяждам

По-късно същата вечер, след като с Набила се бяхме любили, лежах до нея потен и се взирах в тъмнината, заслушан в нежното й дишане. Преобърнах се и прокарах пръсти по голия й гръб, обърсах капчиците пот и се сгуших по-близо, за да усетя мекия аромат на парфюмираното й тяло и сладкия дъх на вино. Захласнах се по красотата й, но после се стегнах, седнах на ръба на леглото, отметнах мрежестата завеса и се загледах в нощта. Въпреки любовния акт и сладките думи и целувки, продължавах да чувствам напрежение. Имаше нещо в Собек, в поведението му! Внезапно осъзнах. Него не го интересуваше. Какво го засягаше, ако лорд Ай управлява Египет? Собек беше последният човек — вече женен и с деца, богат и влиятелен, — който щеше да позволи да бъде въвлечен в гражданска война. Всички имахме прекалено много за губене. Защо да се тревожим? Защо да се съмняваме? Станах и отидох до ъгъла — някога там седях и пишех. Запалих лампите на двете стени, извадих табла за писане с папирус, пера и мастило и седнах. Мазилката беше хладна, маслените лампи образуваха светло петно, което отвличаше вниманието на неуморните мухи.

Пригладих парче папирус и се опитах да събера мислите си. С движение отляво надясно изписах първия знак: Ехнатон. Нямаше съмнение, че някогашният ми господар, Забуления, прокълнатият Велик еретик, вече е отшелник, вероятно прокажен, изгнаник в онази изгаряна от огненото слънце ханаанска долина. Той вече не беше заплаха за Египет, нямаше връщане назад. Дали Ехнатон е жив или мъртъв, Ай и Мерире вече не ги бе грижа и сега бяха готови да лъжат за своя изгода. Животът бе продължил. Ако Хоремхеб и Рамзес научеха за това, те също щяха да го приемат. Изписах и втория знак: Мерире. Беше корав и хитър. Никой не можеше да обори историята, че е бил шпионин на лорд Ай при хетите, че нарочно ги е заблудил и е изпратил информация на Хоремхеб и Рамзес за намеренията на Супилиум. Що се отнася до нападението на Вечерните прилепи, Мерире щеше да измие ръце и уста и да протестира, че е невинен. Кой можеше да докаже обратното?