Съдбовният кораб [bg]

Част от роднините им бяха останали, за да се изправят смело пред странностите на живота покрай Дъждовната река. Тя маркираше живеещите по бреговете ѝ, но никой истински Търговец не забрави, че всички те са роднини и всички са обвързани от оригиналната харта. За първи път от нощта на бунтовете насам Роника съзря това единство. Всяко лице, което срещнеше, беше белязано с повече изтощение, старост и грижа от последния път, в който го бе видяла. Някои носеха Търговските роби с фамилните си цветове, но носещите обикновени дрехи бяха също толкова много. Очевидно тя не беше единствената, изгубила притежанията си заради мародери. Сега, след като бяха тук, те привеждаха залата в приличен вид с добре позната упоритост, представляваща отличителния белег на Търговците още открай време. Независимо от всичко, тези хора бяха възтържествували и щяха да възтържествуват отново. Тя извлече надежда от това и в същото време смътно осъзна колко малко от тях отбелязваха присъствието ѝ.

Налице бяха промърморени поздрави и общи приказки между хора, захванали се с обща задача, но никой не се интересуваше от истински разговор с нея. Още по-обезсърчителното беше, че никой не питаше как са Малта или Кефрия. Не бе очаквала някой да ѝ изкаже съболезнования за смъртта на Давад, но сега осъзна, че цялата тема за събитията от онази нощ бе крайно неприятна за тях.

По едно време залата стана чиста като че някое ефикасно домакинство я беше подхванало. Членовете на Съвета започнаха да заемат местата си на високия подиум, докато семействата изпълваха столовете и пейките. Роника седна на третия ред. Запази хладнокръвието си, макар да я заболя, че местата до нея останаха свободни. Погледна над рамото си и се изплаши колко много места оставаха свободни. Къде бяха всички? Мъртви, избягали или твърде изплашени, за да излязат? Плъзна поглед по белоробите представители на Съвета и със смайване забеляза, че на подиума бе добавен допълнителен стол. И по-лошото — вместо да призове Търговците към тишина, Съветът изчакваше мястото да се запълни.

Дълбока тишина, а не мърморене накара главата на Роника да се обърне. Съветничка Серила беше пристигнала. Търговецът Друр я придружаваше, докато влизаше в Търговската зала, но ръката ѝ не бе положена на неговата и тя вървеше половин крачка пред него. Гълъбовосинята ѝ рокля беше богато обшита с перли. Отгоре носеше червено наметало, поръбено с бяла кожа, която забърсваше пода зад нея. Косата ѝ беше хваната високо с перлени фиби, а още перли обгръщаха шията ѝ и проблясваха топло на ушите ѝ. Така равнодушно изложеното богатство обиди Роника. Тази жена не знаеше ли, че някои от хората в помещението бяха изгубили почти всичко, което притежаваха? Защо парадираше с принадлежностите си по този начин?