Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

В подножието на свещената планина се събра разярена тълпа. Дуротан беше изпратил вест на всички, на които имаше доверие, и беше получил потвърждение, че елементите са отказали да подкрепят шаманите. Един особен доклад дойде от клана Боунчуър. Цялата им група паднала под ударите на дренаите и избиването им останало мистерия, докато няколко дни по-късно един от шаманите се опитал да излекува болно дете.

Сега се събираха всички — вождовете на кланове и шаманите им, за да се срещнат с Нер’зул и да поискат обяснение. Нер’зул се появи да ги поздрави, помаха с ръка и помоли за тишина.

— Знам защо сте дошли тук днес — започна той.

Дуротан се намръщи. Нер’зул беше толкова далеч, че изглеждаше като малка прашинка, а се чуваше идеално. Той знаеше, че обикновено Нер’зул постига този ефект, като помоли вятъра да отнесе думите му до всички. Но, ако елементите наистина бяха обърнали гръб на шаманите, как беше възможно това сега? Дуротан размени поглед с Драка, но и двамата замълчаха.

— Истина е, че елементите вече не отговарят на зова за помощ на шаманите.

Нер’зул продължи да говори, но думите се удавиха сред недоволните възгласи. Той сведе поглед за миг, а Дуротан го изгледа строго. Духовният водач на орките изглеждаше по-отслабнал, по-изтормозен, отколкото Дуротан го беше виждал някога. „Разбира се“ — помисли си Дуротан.

Не след дълго подвикванията стихнаха. Орките бяха гневни, но искаха отговори повече, отколкото имаха нужда да излеят яда си.

— Някои от вас прибързано са решили, че това се дължи на факта, че вършим нещо нередно. Но това не е вярно. Ние се борим за сила, каквато не познаваме. Моят чирак, благородният Гул’дан, е изучил тези сили. Нека той отговори на въпросите ви.

Нер’зул се обърна, подпирайки се на жезъла си и отстъпи настрани. Гул’дан се поклони дълбоко на господаря си, но Нер’зул изглежда не го забеляза. Той стоеше със затворени очи и изглеждаше стар и немощен. Дуротан забеляза, че за разлика от него Гул’дан изглежда по-добре от всякога. Сякаш кипеше от някаква нова енергия, а в присъствието и гласа му се усещаше невероятна увереност.

— За някои от вас може да е трудно да разберат това, което предстои да ви кажа, но аз вярвам, че хората ми не са тесногръди по отношение на възможността да подобрим положението си — каза той, а гласът му беше ясен и силен. — Както бяхме изненадани и изумени да научим за съществуването на други мощни същества, освен предците ни и елементите, така научихме, че има други начини да използваме магия, освен да работим с елементите. Има сила, която не се основава на искане или молби или умоляване… сила, която се появява, защото ние сме достатъчно мощни, за да я принудим да се появи. Да я контролираме. Да я накараме да ни се подчинява, да се подчини на волята ни, а не обратното.