Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Драка все пак поклати глава, а красивите й очи изглеждаха невероятно тъжни. Ръцете и се движеха така, сякаш физически се опитваше да намери правилните думи.

— Това е повече от призоваване на огън или дори странните тъмни мълнии — каза тя. — Аз съм се борила с дренаи. Убивала съм дренаи. И никога не съм ги виждала да се гърчат от болка по такъв начин или да издават звук от мъка. Онези неща, които се подчиняват на уорлоците… изглежда се наслаждаваха на това.

— Ние обичаме да ловуваме — отбеляза Дуротан. Той не обичаше да спори със съпругата си, но както винаги, трябваше да разгледа въпроса от всички страни, за да вземе правилното решение за клана си. — Вълците обичат да ядат топла плът.

— Лошо ли е да искаме да победим? — намеси се Оргрим, присвивайки очи. — Лошо ли е да се радваш на победата?

— На лова, на победата — не. Говоря за измъчването.

Дрек’Тар сви рамене.

— Може би призованите същества се хранят от това. Може би е нужно за тяхното съществуване.

— Но нужно ли е за нашето? — очите на Драка проблеснаха на светлината на огъня и Дуротан с болка усети, че не е от гняв, а от сълзи от мъка.

— Дренаите винаги са владеели по-силна магия от нас, дори с помощта на елементите — каза Дрек’Тар. — Аз винаги съм бил шаман. Роден съм да бъда такъв. И сега ти казвам, че ще поема по пътя на уорлока, ако вождът ми позволи. Защото разбирам какво можем да постигнем с тези сили, след като толкова дълго време сме разчитали на елементите. Затова бих казал, Драка, съжалявам, но да… Да… това е нужно за нашето съществуване. Ако не можем да разчитаме на силата на елементите, дренаите ще ни заличат от лицето на земята.

Драка въздъхна и скри лице в дланите си.

Малката група седеше мълчаливо, чуваше се само пращенето на огъня. Дуротан усещаше, че нещо липсва и сега разбра какво. Той не чуваше гласовете на нощните същества, птиците и насекомите и другите живи неща, които преди изпълваха въздуха с тихите си звуци. Това, което се случи преди малко, ги беше отблъснало от свещеното място. Той се опита да не мисли за това като за поличба.

— Ще позволя на клана Фростулф да изучи тази магия — каза тежко той.

Дрек’Тар сведе глава.

— Благодаря, Дуротан. Няма да съжаляваш.

Дуротан не отговори.