Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Гул’дан кимна, доволно озъбен.

— Точно така.

— Но откъде знаеш, че това е истина, а не някакво празно обещание, прошепнато в ухото ти?

Усмивката на Гул’дан се разшири.

— Защото, приятелю… вече го изпитах. И ще науча онези шамани ей-там на всичко, което знам.

— Впечатляващо — изръмжа Блекхенд.

— И това не е всичко, което мога да ти предложа. Воините… Знам как да направя всеки, който се бие редом с теб, много по-силен, по-яростен, по-смъртоносен. Всичко това може да бъде наше, стига да го пожелаем.

— Наше?

— Не мога да продължа да си губя времето в разправии с всеки вожд на клан, всеки път, когато реши да се оплаква от нещо — отвърна Гул’дан и махна повелително с ръка. — Най-добре да работим с тези, които са съгласни с това, което аз и ти мислим… а с тези, които не са съгласни…

— Продължавай — каза Блекхенд.

Но Гул’дан не го направи, поне не веднага. Той замълча и се опита да си събере мислите. Блекхенд хвана една пръчка и разрови огъня. Той знаеше, че повечето орки, дори някои от собствения му клан, го смятат за сприхав и поривист, но знаеше и цената на търпението.

— Предвиждам две групи от лидери на орките. Едната — обикновен управителен съвет, който да взема решения от името на вождовете. Дейността му ще се извършва открито пред всички, а неговият лидер ще се избира. Втората… ще е сянка на съвета. Скрита. Тайна. Мощна — прошепна Гул’дан. — Този… „Съвет в сянка“ ще се състои от орките, които споделят идеите ни и които са склонни да направят нужните жертви, за да ги превърнат в реалност.

Блекхенд кимна.

— Да… да, разбирам. Публична власт… и частна власт.

Устата на Гул’дан бавно се изкриви в доволна усмивка. Блекхенд го изгледа за миг и после попита:

— И към коя група ще принадлежа аз?

— Към двете, приятелю — моментално отвърна Гул’дан. — Ти си роден за водач. Притежаваш харизма, сила и дори враговете ти знаят, че си отличен стратег. Нищо чудно дори да бъдеш избран за лидер на орките.

Очите на Блекхенд проблеснаха.

— Аз не съм ничия пионка — изръмжа тихо той.

— Разбира се, че не си — отвърна Гул’дан. — Точно затова ти казвам, че ще бъдеш член на двете групи. Ти ще бъдеш водачът на тази нова порода орки, тази… тази Орда, ако щеш. Но също така ще участваш в Съвета в сянка. Не можем да работим заедно, ако не си вярваме, нали?

Блекхенд се загледа в бляскавите хитри очи на Гул’дан и се усмихна. Той изобщо не вярваше на шамана и подозираше, че Гул’дан се чувства по същия начин. Но това нямаше значение. И двамата искаха власт. Блекхенд знаеше, че не притежава таланта и уменията, които да му позволят да упражнява властта, за която Гул’дан жадува. А Гул’дан не искаше точно тази власт, към която се стремеше Блекхенд. Двамата не се конкурираха, а можеха да бъдат във взаимноизгоден съюз, при който никой не може да ощети другия.