Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Дуротан!

Беше Драка. Тя също беше тежко ранена, но гласът й бе силен. Дуротан се изпълни с облекчение. Благодарение на предците тя все още беше жива. Дрек’Тар се спусна към него, постави ръце върху сърцето му и започна да шепти нещо. Дуротан усети топлина и скоро болката му изчезна. Той вдиша дълбоко освежаващ въздух.

— Поне ми позволяват да лекувам — каза Дрек’Тар толкова тихо, че Дуротан не бе сигурен дали чува правилно думите му.

— Погрижи се за другите, после ще говорим — отвърна Дуротан.

Дрек’Тар кимна, без да поглежда към вожда си. Той и останалите шамани можаха да излекуват с магия някои от раните, а другите, които не можаха, третираха с мехлем и превръзки. Дуротан имаше наранявания, но не и опасни за живота, и също помогна на шаманите.

Когато направи всичко по силите си, той се изправи и се огледа. Върху зелената трева изстиваха поне петнадесет тела, включително това на Рокар, неговия заместник. Шокиран и невярващ, Дуротан поклати глава.

Трябваше да докладва с писма и да отнесе телата на загиналите по домовете им. Щяха да бъдат изгорени на клада, дарени на огъня, прахта им щеше да се разпръсне от вятъра и да се върне във водата и земята. Духовете им щяха да отидат в Ошу’гун и шаманите щяха да се съветват с тях по важни въпроси. Но така ли щеше да стане наистина? Беше се случило нещо ужасно и той щеше да разбере какво точно.

Изведнъж Дуротан се изпълни с гняв заради загубата си. Въпреки това, което му бяха казали предците, нещо вътре в него му нашепваше, че тази атака срещу дренаите е голяма грешка. Той се обърна към Дрек’Тар, който седеше и тъкмо отпиваше вода, сграбчи го с гърлен рев и го вдигна на крака.

— Това си беше чисто клане! — извика Дуротан, разтърсвайки яростно шамана си. — Петнадесет от нашите лежат мъртви в краката ни! Земята е дълбоко напоена с кръвта им, а аз не видях нито теб, нито някои от шаманите ти да помагате в битката!

За миг Дрек’Тар не успя да продума. На поляната цареше мъртвешка тишина, докато всички орки наблюдаваха сблъсъка. После Дрек’Тар отговори с тих глас:

— Елементите… те не се появиха този път.

Дуротан присви очи. Държейки все още кожения елек на стреснатия шаман, той попита настоятелно:

— Вярно ли е това? Не пожелаха да ни помогнат в битката?

Шокиран и изтощен, шаманът кимна. Друг се обади с треперещ глас:

— Вярно е, велики вожде. Обърнах се към всеки поотделно. Те казаха… казаха, че балансът е нарушен и повече няма да ни позволят да използваме силата им.

Дуротан се отърси от шока си и гневно изсъска. После се обърна към намръщеното лице на Драка.

— Това е повече от знак! Това е вик, боен вик, че правим нещо нередно!

Бавно, опитвайки се да осъзнае величината на случилото се, Дуротан кимна. Ако Ресталаан не беше проявил милост, той и всеки един от групата му щяха да лежат на тази земя и телата им щяха да изстиват. Елементите бяха отказали подкрепата си. Те бяха отрекли това, което шаманите искаха от тях.