Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Когато Гул’дан седна с него на богата трапеза и сподели с него настоящата ситуация, Блекхенд остана доволен, че е дошъл. Сега той вече разбра защо толкова харесва Гул’дан. Бившият чирак и настоящ водач на шаманите беше същият като него. Той не се водеше от идеали, а от практичност. И власт, хубава храна и кръвопролития — все неща, които и двамата орки обичаха.

Блекхенд беше вождът на клана Блекрок. Той не можеше да се издигне повече. Поне… не и до днес. Когато клановете бяха самостоятелни, най-голямата слава бе позицията на вожд на клан. Но сега… сега клановете бяха задружни. Сега Блекхенд виждаше блясъка на алчността в малките очички на Гул’дан. Почти можеше да надуши глада, който се излъчваше у другия орк, глада, който той сам усещаше.

— Нер’зул е почитан и ценен съветник — каза Гул’дан, докато дъвчеше някакъв сушен плод и чоплеше с нокът парченцата, които засядаха между зъбите му. — Той притежава голяма мъдрост. Но… беше взето решение от тук нататък аз да поведа орките.

Блекхенд се усмихна диво. Нямаше и следа от Нер’зул.

— А мъдрият водач се обгражда с верни съюзници — продължи Гул’дан. — С хора, които са силни и покорни. И които изпълняват задълженията си. Такива хора ще бъдат високо ценени и богато възнаградени за верността си.

Блекхенд се беше замислил над думата „покорни“, но се успокои, когато Гул’дан спомена „високо ценени“ и „богато възнаградени“. Той отмести поглед към осемте шамани, които беше довел със себе си. Те стояха приведени около друг огън малко настрани и за тях се грижеше един от слугите на Гул’дан. Изглеждаха злощастно недоволни и бяха достатъчно далеч, за да не подслушват разговора. Блекхенд каза:

— Поиска да ти доведа шамани. Предполагам, че знаеш какво става с тях.

Гул’дан въздъхна и се присегна за един бут от талбък. Той заби дълбоко зъби в него, а по брадата му се стече сок от сочното месо. После нехайно забърса издадената си челюст, сдъвка, преглътна и отвърна:

— Да, чух за това. Елементите вече не им се подчиняват.

Блекхенд сериозно го наблюдаваше.

— Носят се някакви слухове, че е защото вършим нещо нередно. Ти така ли мислиш?

Блекхенд повдигна огромните си рамене.

— Не знам какво да мисля. Това е нова територия за мен. Предците казват едно, а елементите отказват да се появят.

Той все повече се съмняваше в предците, но запази тази мисъл за себе си. Блекхенд знаеше, че мнозина го смятат за глупак. Той предпочиташе да ги остави да си мислят, че не притежава нищо повече от две силни ръце и един мощен меч. Това му даваше известно предимство. Гул’дан го гледаше изпитателно и Блекхенд се зачуди дали новият духовен водач на орките усеща, че не му казва всичко.