Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Дуротан не беше шаман. Той не усещаше земята или духовете, но нямаше нужда да го прави, за да почувства болката им като своя собствена. „Майко Кашур, със сигурност не си искала подобно нещо“ — помисли си той. Възторжените викове изпълваха ушите му, а вонята на кръв и изгорена плът измъчваше ноздрите му. Най-лошото беше гледката на братята му, някои дори от собствения му клан, които бяха погълнати от безумието да се измъчват същества, лишени от възможност дори да заплюят противника си.

Той почти не усети болката в ръката си. Сякаш замаян, Дуротан погледна надолу и видя как Драка я стиска толкова силно, още малко и да я счупи.

— За шаманите! — извика някой.

— Не! — гласът на Гул’дан се понесе над врявата на тълпата. — Те вече не са шамани. Те бяха изоставени от елементите… Те вече няма да ги търсят, няма да ги молят за помощ. Вижте тези, които имат сили и които не се страхуват да ги използват. Представям ви… уорлоците!

Дуротан откъсна поглед от ръката си, вплетена в тази на съпругата му, и се обърна към свещената планина. Тя се издигаше към небето както винаги, страните й улавяха светлината и я отразяваха, и за един дълъг миг Дуротан се зачуди защо не се разтресе и строши на парченца като сърцето на едно съзнателно същество, изпълнено с ужас от това, което се случва в някогашната й мирна сянка.

Тази нощ имаше големи празненства. Дуротан не участва в нито едно от тях и забрани на хората от клана си да участват. Докато шаманите на Фростулф седяха до малкия огън, унили и похапващи мълчаливо, Дрек’Тар дръзна да зададе въпроса, който Дуротан знаеше, че тревожи сърцата им.

— Вожде — започна тихо Дрек’Тар, — ще ни позволиш ли да изучим практиките на уорлоците?

Последва дълга тишина, нарушавана само от пращенето на огъня. Накрая Дуротан проговори.

— Първо искам да ви питам нещо — каза той. — Одобрявате ли това, което бе причинено на пленниците днес?

Дрек’Тар изглеждаше притеснен.

— По-добре… по-добре да беше честна битка — призна той. — Но те са наши врагове. Доказаха го.

— Доказаха, че ще се отбраняват, когато ги нападат — отсече Дуротан. — Това е единственото нещо, което са доказали.

Дрек’Тар понечи да се възпротиви, но Дуротан му махна с ръка да мълчи.

— Знам, че това е волята на предците, но днес видях нещо, което не бях вярвал, че мога да видя. Видях свещените поля, където векове наред орките са се събирали с мир, опетнени от кръвта на същества, които дори не можеха да вдигнат ръка, за да се защитят.