Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Дуротан се вторачи в стария си другар. Оргрим задържа погледа си за малко, после се изчерви и се извърна настрани. Дуротан усети, че по някакъв начин гневът му намалява. Поне другарят му разбираше колко погрешно е това, макар че го подкрепяше. Но какво друго можеше да направи Оргрим? Той беше заместник-командир на Блекхенд и беше дал клетва да подкрепя вожда си. Също като Дуротан той имаше отговорности, които не можеше да пренебрегне току-така.

За пръв път в живота си на Дуротан му се прииска да е обикновен член на клан. Той сведе поглед към очите на съпругата си, която гледаше ужасена ту към него, ту към Оргрим. Накрая видя тъгата и примирението, които се изписаха на лицето й, преди да сведе глава.

— Тези същества ще са ни от полза сега — казваше Гул’дан.

Дуротан почувства как тялото му натежава, сякаш е от олово и едва вдигна поглед към шамана.

— Ще ги използваме, за да демонстрираме новите си сили.

Гул’дан кимна на първия шаман Блекрок, който му се поклони. Сякаш леко нервна, женската затвори очи и се концентрира. Ушите на Дуротан се изпълниха със звук, наподобяващ силен вятър. В краката й проблесна странен знак, изписан с виолетова светлина, който я обгради. Над главата й се завъртя виолетов куб. После изведнъж в краката й се появи дребно, крякащо същество. То подкачаше, червените му очи блестяха, а малките му остри зъби бяха оголени в нещо, наподобяващо усмивка. Дуротан дочу шепот и съскане от страх.

Другите шамани също пристъпиха напред и започнаха да призовават същите зловещи виолетови кубове, които съживяваха същества сякаш от нищото. Някои бяха огромни безформени неща в сини и виолетови нюанси, които се носеха страховито във въздуха. Други бяха по-поносима гледка, като се изключат краката им, завършващи с копита, и крилете им като на прилеп. Някои същества бяха големи, други малки и седяха или стояха тихо до тези, които ги бяха съживили.

— Много симпатични зверчета — чу се характерният и изпълнен със сарказъм глас на Гром Хелскрийм. — Но какво правят?

Гул’дан се усмихна снизходително.

— Търпение, Хелскрийм — каза покровителствено той. — Това е сила, не слабост.

Хелскрийм сключи вежди, но замълча. Дуротан реши, че явно е точно толкова любопитен, колкото всички останали. Блекхенд стоеше леко усмихнат и изглеждаше като горд баща. Само той като че ли не бе изненадан от случващото се тук и Дуротан осъзна, че сигурно вече познава новите сили на шаманите. Видял ги е и ги е одобрил.

Един от дренаите беше пуснат и изтикан напред. Ръцете му все още бяха вързани и той залитна няколко крачки, но после се спря и се изправи. Изражението му беше спокойно. Само слабото движение на опашката му издаваше притеснението му.