Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Нер’зул беше решил, че е неспособен да изпита по-голям ужас след това, което предците му разкриха, но сега осъзна, че може да почувства шок на съвсем ново ниво, слушайки плана на Кил’джейден. Свързани завинаги. Завинаги верни. Завинаги поробени.

Той се взря в блестящите очи на Кил’джейден и не успя да проговори. Достатъчно бе само да кимне, но той не можеше да направи дори и толкова. Вместо това той просто стоеше и гледаше като птичка пред змия. Кил’джейден въздъхна дълбоко.

— Значи се отказваш от шанса си за изкупление пред мен?

Щом чу думите на Кил’джейден, Нер’зул усети как сякаш се разваля някаква магия. Думите, заклещени в гърлото му, се изляха от устата му и, въпреки че осъзнаваше, че го грози гибел, шаманът не се опита да ги спре.

— Категорично отказвам да обрека хората си на вечно робство — извика той.

Кил’джейден го изслуша и после кимна с огромната си глава.

— Това е твоят избор, но избра и последствията. Запомни едно, шамане. Твоят избор няма да промени нищо. Моите желания ще бъдат изпълнени. Хората ти ще бъдат роби. Но вместо да ги водиш и да се радваш на подкрепата ми, ти ще бъдеш само един безсилен наблюдател. Мисля, че това наказание ще е по-сладко от това просто да те убия.

Нер’зул понечи да отвърне, но не успя. Кил’джейден присви огромните си очи и шаманът дори не успя да помръдне. Дори сърцето му, което биеше лудо в гърдите му, продължаваше да тупти само по волята на Кил’джейден и Нер’зул го знаеше. Как можеше да бъде такъв наивен глупак? Как не бе успял да прозре лъжите? Как можа да се заблуди от илюзията, която това… чудовище му изпрати в образа на любимата му съпруга? Очите му се наляха със сълзи, които се стекоха по бузите му само защото Кил’джейден им позволи.