Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

По някаква необяснима причина, на Дуротан изведнъж му прилоша, а Драка стисна окуражително ръката му, явно забелязала рязкото му пребледняване.

— Какво има, съпруже? — попита тихо тя, докато заедно с всички останали се придвижваха към мястото за провеждане на фестивала Кош’харг.

Той поклати глава.

— Не знам — отвърна също толкова тихо той. — Просто… Имам чувството, че предстои да се случи нещо ужасно.

Драка изсумтя.

— От известно време насам и аз имам такова предчувствие.

Дуротан полагаше усилия да запази спокойно изражение. Той бе отговорен за благополучието на хората си, а отношенията му с Нер’зул, а сега явно и с Гул’дан, вече бяха деликатни. Дуротан добре осъзнаваше, че ако някой от двамата шамани пожелае да злепостави него или клана му, сега ще е доста по-лесно. Ясно фокусирани върху единството, ако решаха кланът Фростулф да бъде отлъчен, това щеше да е равносилно на заличаването му. Дуротан не одобряваше посоката, в която се развиваха нещата, но не можеше да протестира. Той не се тревожеше за себе си, но не можеше да позволи кланът му да страда.

И все пак… кръвта му кипеше, сърцето му биеше лудо, а тялото му се тресеше от лошо предчувствие. Той изрече наум кратка молитва към предците — да продължават да напътстват мъдро хората му.

Орките достигнаха равната речна долина, където поколения наред честваха празника Кош’харг. Щом краката му докоснаха свещената земя, Дуротан се поуспокои. В съзнанието му нахлуха спомени, които го накараха да се усмихне. Той си спомни съдбовната нощ, когато той и Оргрим решиха да провокират традицията и дръзнаха да шпионират възрастните, докато си говорят… спомни си колко разочаровани останаха и двамата, осъзнавайки колко са скучни разговорите им.

Вече помъдрял, той бе сигурен, че двамата с Оргрим, колкото и храбри да си въобразяваха, че са тогава, вероятно не са били първите, нито пък щяха да са последните, способни на такава дързост. Той си спомни още и първия път, когато зърна женската, която щеше да му стане съпруга. Спомни си как ловуваше в тези тучните поляни, как танцуваше около огъня в ритъма на барабаните, който вибрираше във вените му и как пееше на лунна светлина. Докато хората му можеха да се радват на всичко това, мислеше си той, всичко ще е наред.

Леко ободрен, той се загледа към мястото, което обикновено подготвяха за танците. Там имаше малка палатка и той се зачуди за какво ще се използва. Той и Драка спряха на няколко метра от палатката, предполагайки, че е част от демонстрацията. Останалите последваха примера им. Слънцето блестеше ярко, а орките продължаваха да прииждат. Дуротан забеляза, че повечето от тези, които бяха дошли днес, са вождове на кланове и шамани и мястото нямаше да приюти толкова много хора, колкото за празника.

Гул’дан изчака всички да се съберат, преди да се запъти към палатката. Шаманите, обучени в тази мистериозна нова магия, го последваха. Всички пристъпваха уверено и гордо. Гул’дан спря пред входа на палатката и даде знак на няколко воини Блекрок, които пристъпиха напред и застанаха мирно. В следващия миг вятърът смени посоката си. Очите на Дуротан се разшириха удивени, когато позната миризма достигна ноздрите му. Дренаи…