Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той кимна на Чо’гал, който се провикна към огрите, скупчени настрани. След кратък момент на блъскане и сумтене, единият от тях пристъпи напред. Чо’гал излая заповедта си и другият огър сви рамене и зае място между камъните. Той застана неподвижно в центъра на пентаграма и зачака. Едно от хубавите качества на огрите бе, че могат да стоят неподвижни, когато се налага. Всъщност, когато не изпълняваха задачи и не търсеха храна, те можеха да стоят като статуи с часове. Гул’дан често се чудеше дали не бяха еволюирали от скалите. Това можеше да обясни тромавите им тела и пълната им безмозъчност.

Гул’дан се съсредоточи върху задачата си, вдигна ръце и призова тъмните енергии, които беше получил от демоничните си господари в Дренор. Енергията запращя около него и той я насочи директно към руническия камък пред себе си. Чо’гал също беше заел мястото си и заедно с другите уорлоци добави магическите си енергии към останалите камъни. Когато и петте камъка забръмчаха от сила и почти видимо завибрираха от енергията, която ги изпълни, Гул’дан изрече кратко заклинание и се фокусира. Още енергия се излъчи от пръстите му и се насочи към руническия камък, но този път премина през него и продължи към следващия къс от ляво. Но енергийната връзка не спря до там. Тя премина към следващия камък и после към следващия и накрая се завърна към първия, свързвайки петте къса с танцуваща искряща магия. Самият въздух над олтара сякаш потъмня и се сгъсти, наподобявайки небе преди яростна буря. Огърът продължаваше да стои неподвижно, макар че Гул’дан забеляза искрица от страх в очите му. О, добре, Чо’гал явно е избрал някой по-умен.

След като камъните вече бяха задействани, Гул’дан насочи енергията им към центъра и извисяващата се фигура, която стоеше там. Мълнии от черна енергия се изстреляха от камъните и се удариха в гърдите на огъра, обвивайки го в блестяща черна аура. Другите камъни също излъчиха своята енергия и огърът почти изчезна в тъмното сияние, което изпълни пространството между тях. Около така оформилата се сфера затанцува още и още енергия, която сякаш сама се захранваше и всички вече едва долавяха очертанията на фигурата в центъра. Гул’дан беше сигурен, че усеща как ръцете му треперят от умора и напрежение, но вълнението го изпълваше с енергия.

След няколко минути тъмното сияние започна да избледнява. Бавно угасна и фигурата на огъра вече се виждаше ясно. Той все още се извисяваше над всички, с изключение на Чо’гал, но имаше някаква промяна в него. Гул’дан с нетърпение изчака блясъкът да се изпари, за да може да надникне в сферата. Накрая това стана и Гул’дан успя да види за пръв път съществото, което неговият Олтар на бурите беше създал.