Бавачката на ангели [bg]

Ерика прогони мислите за миналото. Благодарение на Йоста най-накрая бе попаднала на следа. Той спомена едно име и Ерика направи по-щателно проучване. В резултат на това сега седеше в колата, на път към един от хората, които вероятно разполагаха с важна информация. Проучването на стари случаи често беше като подреждането на огромен пъзел, където някои важни парченца липсваха още от началото. Но опитът ѝ все пак показваше, че ако продължиш въпреки изгубените парчета и успееш да наредиш останалите, накрая картинката се вижда достатъчно ясно. До момента това не важеше за този случай, но Ерика се надяваше, че скоро ще открие още парченца и ще може да види какво изобразява пъзелът. В противен случай всичкият ѝ труд би бил напразен.

Отби при бензиностанцията на Хансон, за да попита за пътя. Знаеше горе-долу къде отива, но би било глупаво да се лута излишно. Зад касата стоеше Магнус, който беше собственик на бензиностанцията заедно със съпругата си Ана. С изключение на брат му Франк и снаха му Анете, които държаха щанда за наденички долу на площада, никой не знаеше повече за жителите на Хамбургсунд и околността.

Той я изгледа леко учудено, но не каза нищо и просто записа подробни указания на едно листче. Ерика продължи, гледайки ту пътя, ту бележката, и накрая стигна до търсената къща. Едва сега осъзна, че в такъв хубав ден може би нямаше да има никого вътре. Повечето свободни хора се намираха или на някой остров в архипелага, или на някой плаж. Но така и така беше тук, така че не ѝ оставаше друго, освен да позвъни. Щом излезе от колата, чу музика, което ѝ вдъхна надежда.

Докато чакаше някой да дойде и да отвори, Ерика си тананикаше долитащата отвътре песен на Едит Пиаф: Non, je ne regrette rien21. Не знаеше думите на френски и си измисляше, но музиката я увлече и за малко да не забележи, когато вратата се отвори.

– Охо, почитателка на Пиаф! – възкликна дребен мъж, облечен с тъмнолилав халат със златни мотиви.

Лицето му беше изящно гримирано.

Ерика не можа да скрие учудването си. Мъжът се усмихна.

– И така, миличка. Продаваш ли нещо, или си тук по друга работа? Ако е първото, то вече си имам всичко. Ако ли не, заповядай да ми правиш компания на верандата. Валтер не обича слънцето, затова седя там в самота. А няма нищо по-тъжно от това да пиеш розе съвсем сам.

– Ами, да... по друга работа – съумя да каже Ерика.

– Добре тогава!

Мъжът плесна доволно с ръце и отстъпи назад, за да я пусне вътре. Ерика огледа антрето. Всичко наоколо беше покрито със злато, пискюли и кадифе. Разточителство беше слаба дума, за да се опише обстановката.

– Аз обзаведох този етаж. За горния решаваше Валтер. Ако човек иска бракът му да издържи, трябва да прави компромиси. Женени сме от почти петнайсет години, а преди това живяхме в грях още десет.