Рубинения кръг [bg]

Мороят погледна към жилищните бунгала.

— Няма нужда да си създаваш допълнителни главоболия. Сигурен съм, че Елейн ще…

— В едно от бунгалата за гости — повтори Лана с висок тон, — или си тръгваш веднага.

Ранд въздъхна драматично, като че ли Лана му причиняваше незаслужено неудобство, а не проявяваше изключителна любезност, за която би трябвало да й е благодарен.

— Добре. Ейдриън, поне ще ме придружиш ли до там? А след това можеш да се върнеш при онова момиче дампир, което си свалил.

Ейдриън се намръщи, но не го поправи. Лана вече се отдалечаваше и двамата с Ейдриън нямахме друг избор, освен да тръгнем с Ранд. При все това забелязах, че нейните пазители ни следват на почтително разстояние, докато вървяхме към изхода на комуната. Явно Лана нямаше намерение да остави Ранд без надзор.

— Как е баща ти? — подхвана Ранд разговорливо. — А майка ти?

— Не живеят заедно — отвърна Ейдриън. — Предполагах, че знаеш.

— Нейт вече не общува с мен. Както и никой друг. Налага ми се да се задоволявам със слухове от втора ръка. — В тона му отново прозвучаха раздразнение и обида. Той явно беше от тези, които вечно се самосъжаляваха, осъзнах аз.

Ранд изгледа накриво племенника си.

— Не се дръж толкова високомерно, като че ли си нещо повече от мен. Казах ти — чух разни неща за теб. За теб и твоята… съпруга от човешката раса. — Ранд внезапно се закова на място, когато прозрението го осени. Погледът му се стрелна към мен, сетне той се извърна отново към Ейдриън. — Почакай… това е тя? Алхимикът? И вие двамата… се показвате на публично място просто така? Нямате ли срам?

Ейдриън остана удивително спокоен.

— Тя се казва Сидни. И ние няма от какво да се срамуваме. В миналото хора и морои са се женили. И съхранителите все още го правят. Двамата със Сидни се обичаме. Това е единственото, което има значение.

Ранд поклати глава, очевидно невярващ на ушите си.

— Е, в такъв случай, добре дошла в семейството, Сидни. Сега поне вече не съм най-скандалният му член. — Погледна отново към Ейдриън. — Но едно ще ти кажа: нашата леля щеше да се обърне в гроба, ако знаеше какво си направил.

— Мисля, че щеше да го приеме. Познавам я много добре — отвърна Ейдриън. Миг по-късно осъзна какво бе казал. — Искам да кажа, познавах я много добре. — Аз го наблюдавах внимателно, опитвайки се да определя дали това беше неволна грешка. Откакто Ейдриън ми призна, че чува в главата си гласа на мъртвата си леля, не беше особено словоохотлив относно това, колко често тя общува с него. Видимо невъзмутим, той продължи разговора с чичо си. — Защо не беше на погребението й?

Ранд сви рамене и забави крачка, когато спряхме пред бунгалото с табела: ГОСТИ.

— Не обичам погребенията. А и разбрах твърде късно и нямаше време да се върна в двора. Бях в Европа, когато се е случило.