![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Така — кимна тя. — А как стои въпросът с потребителските желания?
— Много клиенти предпочитат да задават собствени изображения — съгласи се системата. — Можем например да изобразим вас самата, дори да приложим някои козметични подобрения, според личните ви предпочитания!
— За вас сигурно това е лесно, нали? — попита с видимо задоволство акробатката.
Архивите на „Таласъм“ бяха унищожени заедно с кораба и единственото, което Алис бе в състояние да подсигури, бе моделирана реконструкция. Тя изплува пред Саския в естествени размери, издялана от светлина. Саския стоеше върху пиедестала, втренчила поглед през лицевото стъкло на яркосиния херметичен костюм. Не беше си помислила за тази възможност.
— Буба — прогъгна фигурата. — Буба бу.
Двете лица бяха идентични: високото чело, правият нос, скритите в сенките на веждите очи.
Саския Зодиак стисна юмруци.
— Продължавай! — нареди тя на видението. — Говори!
— Сп-п-п-помни си някогашни д-д-дни, ти от в-времето ни освободи — пропя неуверено фигурата.
— Няма такова нещо! — сопна се акробатката.
Лицето отсреща се сгърчи. Разлюля се като морска повърхност, промени се, отново и отново.
— Освободи… оди, свободи… — повтаряше до безкрай гласът. Системата беше зациклила. Не й оставаше нищо друго, освен да я изключи. — Освободи… освободи… — повтаряше тя. Завладяна от мрачно отчаяние, Саския спря тока.
Пет минути по-късно го включи отново.
— „Дж. М. Сувиен“ ви предоставя ключа към златните години и скъпоценните спомени.
Няколко дни Саския остана в апартамента си и ядеше почти непрестанно. Нямаше никакво желание да припари отново до „Дж. М. Сувиен“. Струваше й се, че следващия път ще й го покажат с подпухнало, виолетово лице и бълбукащ от кръв шлем.
Или пък щеше да е обезумял. Херметическите скафандри на близнаците се отличаваха с елегантния си стил, но бяха крайно непрактични за венерианската атмосфера и нищо чудно мозъкът на Могул да не бе издържал на натоварването. През последния час от живота си, преди фраскът да го смачка, той кой знае защо започна да говори на парадайски и попита Саския дали забелязва в далечината кървавата делта на блатосферата. Не искаше да го види отново такъв, с изблещени очи и усмивка на добродушна жаба. Мечтаеше да го има такъв, какъвто бе преди това: арогантен, чувствен, привлекателен. Той и досега си оставаше най-красивият мъж, когото бе виждала. Най-много й липсваше в леглото — като уверен любовник, който знае във всяка секунда от какво се нуждае партньорката му. В сексуално отношение Могул бе незаменим, но тъкмо там възможностите на „Дж. М. Сувиен“ бяха повече от ограничени.
Пробивът настъпи, когато тя успя да открие архивите на Хана Су и зареди няколко стари клипа с изпълнения на Контрабандистите. По някакъв начин видеозаписите с движенията на тялото му се оказаха критични за неговото възстановяване, за постигането на съвършено равновесие на крайниците. И още същата нощ той се появи, танцувайки, облечен в синя, посипана със звезден прах пижама, с увиснали от ушите сияещи обеци. Саския плесна с ръце и скочи на платформата, за да прегърне превъплътеното му тяло. Двамата се понесоха във вихъра на валса, който павилионът изпълни триумфално в тяхна чест, сякаш беше сватбен марш.
— … изключвайки неповторимата атмосфера, с други думи, с други думи, страхотен взрив, не се изпречвай на пътя на това чудовищно тяло…
Гласът бе нейният, но уловен само във високите честоти. В това, което казваше, нямаше никакъв смисъл, безпорядъчно подбрани фрази от стари записи. Той замръзна отново, забил брадичка в гърдите си, досущ като трупа, който Саския бе оплаквала, и отказа да работи повече през този ден.