Време на мъчения [bg]

Отвътре „Портърхаус“ не изглеждаше толкова ужасно. Прозорците можеха да са малко по-големи, а дървото — малко по-светло, но не миришеше по-зле от повечето барове в града и определено по-прилично от някои. Музиката беше рок, но не толкова силна, че да те заболи глава, а няколкото бутилки, наредени зад бара, показваха добър вкус към алкохола, макар да изглеждаха неотваряни. Клиентелата беше това, което принизяваше атмосферата. Ако не беше точно утайката на обществото, то много се доближаваше до нея точно в този съботен следобед.

Жената, седнала най-близо до вратата, носеше бял суичър с флага на САЩ и надпис „Тези цветове не избледняват“, което вероятно щеше да изглежда по-ефектно, ако червеното не беше сведено до бледорозово. Ръцете й бяха толкова натежали от пръстени и гривни, че сигурно й беше нужно усилие да надига чашата, но съдейки по замъгления поглед, с който удостои новодошлите, явно се справяше чудесно. Косата й беше цялата в червени и руси кичури, като че върху главата й се бе разтопил голям сладолед, а отляво на шията си имаше татуировка на черна роза. Погледът й заобиколи Паркър и Ейнджъл и се спря върху Луис. Той забеляза последователността на чувства, които се изписаха на лицето й — любопитство, лека похот, объркване и раздразнение, докато дълбоко вкорененият расизъм не надделя и тя не се извърна с изражение, показващо, че бездруго ограниченият стандарт за клиентела в „Портърхаус“ е стигнал до дъното.

Отдясно на вратата седяха двама кльощави двайсетинагодишни типа с широки джинси, тесни потници и племенни татуировки на рамото — от онези, които изглеждат задължителни за всеки кретен, който не принадлежи към истинско племе. Пиеха бира и следяха резултата си с купчинка халки от кутийките. За разлика от жената, дори не погледнаха новодошлите. Паркър предположи, че ако на паркинга ги хванат ченгета и ги отърсят с главата надолу, от джобовете им ще се посипят хапчета като градушка от райското небе на наркоманите.

Навътре барът тънеше в полумрак, но все пак Паркър различи табела, залепена за стоманената врата в дъното на заведението, на която на ръка беше написано: „Зона за пушачи“. Верен на принципа, барманът също имаше татуировки. Първата, изписана по дължината на лявата му ръка, гласеше: „Познай себе си“, а втората, от вътрешната страна на дясната — „Не ще се побоя от злото“. Беше четиридесетинагодишен, с масивно телосложение, без твърде много тлъстини. Очите му подсказваха, че е видял на практика всички неприятности, които място като „Портърхаус“ може да привлече, но няма да се учуди, ако види и нови.