Време на мъчения [bg]

Паркър също се приведе напред.

— Сериозно? Ти обръщал ли си внимание къде работиш? Бас ловя, че някъде отзад има гъба за под, накисната в кървава вода. Ако не искаш неприятности, трябваше да си потърсиш работа другаде, например във Фалуджа или Кабул. Сега ние излизаме, за да си поговорим с Харпър Грифин. Ще вземем три безалкохолни, да не си капо.

Паркър остави десетачка на бара, а барманът наля три чаши с нещо газирано и много лед. Тримата мъже ги взеха и се отправиха към зоната за пушачи зад заведението. Вратата зад гърба им се отвори, но никой не погледна натам — всички погледи бяха залепени в Паркър и спътниците му.

Щом се отдалечиха, единият от туземците извади мобилния от джоба си и започна да набира. Отгоре му падна внушителна сянка, моментално последвана от още една. Сякаш от космоса бяха паднали две планини и се бяха приземили в „Портьрхаус“. Ако барманът си беше помислил, че нещата няма накъде повече да се влошат, скоро щеше да се убеди, че дълбоко греши.

Туземецът на име Дейл Питски установи, че отгоре му са се надвесили масивните фигури на братята Фулчи. Бяха се забавили, докато паркират, защото монстъртръка[15] им напомняше повече на къща на колела.

Братята Фулчи рядко удостояваха „Портърхаус“ с присъствието си. Предпочитаха да избягват подобни компрометирани заведения, защото бездруго носеха проблеми със себе си и да пият на такова място бе все едно да мъкнат пясък в Сахара. Според Луис бяха на ново лекарство, но то не изглеждаше да работи по-добре от предишното, въпреки че според Поли Фулчи от него всичко добивало вкус на мюсли със стафиди.

Тони посегна и взе телефона на Дейл от ръката му. Беше стар модел с капаче и Тони любопитно го заразглежда както палеонтологът изучава загадъчен фосил.

— Не знаех, че още ги правят — каза и го подаде на Поли, който се заигра с капачето, като го отваряше и заваряше с палеца си с форма и размери на чук. Забавлението свърши, когато капачето изпука и екранът остана да виси на една жичка. Поли го разтърси като котка, която се опитва да разбере защо мъртвата мишка не иска да си играе повече.

— Ей, това беше шибаният телефон на момчето — упрекна го Тони.

— Съжалявам — каза Поли и върна поразения апарат на собственика му.

— Няма значение — отвърна Дейл.

— Нали знаеш, че вече има едни неща, дето им викат смартфони — осведоми го Тони. — Трябва да си вземеш такъв.