![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кулприйт и Аджай се озърнаха. Улицата се обезлюдяваше. Зад тях стоеше още една редица мъже в кафяви костюми и уплашените минувачи се отдръпваха от тях като вълнички около хвърлен камък. Страхът се сгъсти, когато кафявите костюми започнаха да вадят ножове изпод саката си. Над дванайсет остриета срещу две.
Аджай и Кулприйт се спогледаха. С окуражителна усмивка тя нахлупи качулката си и той направи същото. После я потупа три пъти по ръката и я стисна леко за лакътя и тя кимна, че разбира кодираното послание. Знаеха какво следва.
И двамата преброиха наум — едно, две, три — и с едно синхронизирано движение застанаха гръб о гръб, изваждайки мигом остриетата си. Изщракването проехтя като трясък — мерило за настъпилата гробна тишина. Мъжете в кафяви костюми дори не трепнаха — мерило за абсолютната им увереност.
Командирът по средата на редицата подсвирна и завъртя пръст. Като един, кафявите костюми тръгнаха напред. Краищата на фланговете изпревариха ядрото с надеждата да сключат обръч около Аджай и Кулприйт.
— Сега — каза Кулприйт и се спусна към навеса вляво от нея, а Аджай се стрелна в противоположната посока.
И двамата стигнаха целта, преди кафявите костюми да ги застигнат.
Прибрал скритото си острие обратно в канията, Аджай подскочи, вкопчи се в перваз на прозорец и босите му крака го изтласкаха нагоре. С още две усилни движения се озова на покрива, прекоси го и се приземи от другата страна. Спусна се на бегом по алеята към оградата, разделяща две главни улици. Успееше ли да я прехвърли, щеше да се спаси.
Не успя. Кафявите костюми бяха предвидили хода му и се появиха изневиделица в дъното на алеята. Той спря рязко, забелязал стоманата на кукри да проблясва към него. Инстинктивно вдигна ръката си със скритото острие, за да парира удара, замахна, но оръжието му не изскочи от ножницата.
Механизмът заяде.
43.
Обри нямаше представа къде се намира, но разбираше, че това е най-малката му грижа.
Главната беше, че е завързан за стол в сумрачна стая, осветена единствено от мъждукащи лампи, занитени за стените, а пред него стояха тримата главорези и се усмихваха равнодушно, готови да изпълнят задачата си.
Харди пристъпи напред. Сложи черни кожени ръкавици, извади от джоба си два месингови бокса и ги наниза на пръстите си. Другите двама мъже се спогледаха и се оттеглиха в сенките. Харди приближи до Обри и опипа лицето му с ръкавицата като скулптор, пробващ твърдостта на неизваяна глина.
После се отдръпна и присви колене като опитен боксьор. Обри си помисли, че е най-добре да си затвори очите. Така и стори и последва нещо странно, защото колкото и да му се искаше, винаги се затрудняваше да си представи съпругата и децата си, когато не бяха с него. Сега обаче ги видя като на живо. Съвършена картина, за която се улови с нокти и зъби, щом ударите заваляха. Е, разбра поне какво се случва, когато те пребиват.
Дребна утеха, но по-добре от никаква.
Кулприйт се събуди с натежала глава и присви очи сред сивотата на склад — празна глъб, чиито единствени обитатели бяха птиците, гнездящи по гредите, а единственият звук — дъждът, барабанящ по покрива. Ръждиви стълби водеха към порутени платформи под тавана.
Бе завързана по необичаен начин. Седеше в единия край на дълга дъсчена маса, все едно е почетен гост на вечеря — като изключим факта, че не връзват почетните гости. Столът ѝ беше спретнато избутан под плота. Не виждаше стъпалата си, но те бяха пристегнати към краката му. Дланите ѝ бяха прострени пред нея, завързани за дъските с кожена връв. Бяха поставени така, сякаш ще ѝ правят маникюр.
И в известен смисъл беше точно така. На няколко сантиметра от пръстите ѝ — неслучайно на видно място — лежаха клещи. Ръждясали клещи, с каквито се изтръгват нокти.
Знаеше какво представлява мъчението, разбира се. Как се натрупва болката. Разказваха за асасин, издържал до пет, преди да проговори.
Виждаше трима мъже в кафяви костюми. Стиснала зъби, проследи с очи как единият оглежда скритото ѝ острие и това я разяри до краен предел — без да броим, разбира се, че я бяха заловили, разоръжили и със самодоволни усмивки я уведомиха, че са съсекли Аджай на улицата като куче. Бяха взели и неговото острие. Друг тамплиерски главорез стоеше в отсрещния край на масата и го въртеше в ръка.
— Заяжда — каза на приятелите си и те се засмяха дружно.
Но не затова не можеш да го извадиш от ножницата, глупако, помисли си Кулприйт. Първо трябва да го закопчаеш на китката си, да настроиш мускулите и сухожилията си според телосложението на Аджай и да задействаш предпазния механизъм. Честно казано, дори да го търсиш до края на дните си, пак няма да го намериш.