Обречена на ранен гроб [bg]

Последната част беше извикана. Трепнах. Боунс сви ръцете си в юмруци, като се опитваше да се овладее. След това проговори последната част през стиснати зъби:

— Ако искам мога да те разкъсам на парчета е голи ръце. Да, силна си и си бърза, но не достатъчно, че да не мога да го направя ако си наумя. И въпреки това, продължаваш да ме третираш с презрението като към по-нисш.

Не му обръщах внимание. Казвах си, че няма значение, но стига толкова. Вчера повярва повече на Грегор, отколкото на мен. Заряза ме, за да отидеш при него и не преувеличено, така че те питам още веднъж: защо си тук?

— Тук съм, защото те обичам, и ние сме…— щях да кажа, че сме женени, но думите заседнаха в гърлото ми. Не, доказах на себе си, че не бяхме, доколкото се касаеше за вампирите.

Боунс отговори със студено сумтене:

— Няма да приема това. Няма да те държа в ръцете си и да се чудя дали съм единствения, за когото мислиш.

— Боунс, знаеш, че това не е вярно. — Обвинението болеше. — Обичам те, знаеш това. А ако не го знаеш, Господ може да погледне вместо теб и да го види…

— Само сенки — безмилостно ме прекъсна, — Проблясъци, когато щитът ти беше паднал, когато тази проклета стена, зад която се криеш, не ме спираше. Бях открит с теб за всичко свързано с мен, дори и най-лошото, защото си мислех, че заслужаваш повече, но ти не се отнасяш с мен по същия начин. Не, ти си по-резервирана към мен, отколкото към Грегор. Довери му се достатъчно, че да оставиш всичко, когато ти каза да го направиш. Е, добре любов, покланям се, когато съм победен, а Грегор ме победи със замах. Той е този, когото уважаваш, той е този, на когото вярваш, така че ако не си тръгнеш ти, аз ще го направя.

Заля ме студена пот, а бучката в гърлото ми се увеличи. Това не беше скандал, беше нещо много по-ужасно.

— Напускаш ли ме?

Той седна на пейката на пианото. Почти лениво, пръстите му натискаха клавишите.

— Мога да изтърпя много неща. — Гласът му беше груб в своята студенина. Дръпнах се. За секунда бях уплашена от него. — Много неща — продължи той. — Мога да понеса привързаността ти към Тейт, въпреки че го ненавиждам. Непрекъсната ти ревност от други жени, въпреки че не ти давам никакви причини за това, защото щях да се държа по същия начин на твое място. Мога да търпя настоятелността ти да се замесваш в опасни ситуации, които не са твоя работа, но това е моята природа. Всички тези неща ме разяждат, но заради теб избрах да ги търпя. — Сега той се изправи. Този спокоен и апатичен тон, с когото ми говореше преди минути изчезна и гласът му се извисяваше с всяка изговорена дума. — Същото така избрах да изтърпя нещата, които не признаваш, както когато тайно се чудеше дали Грегор те е правил по-щастлива отколкото аз. Бих могъл да понеса и истинската причина, заради която не искаш да се превърнеш във вампир, истинската причина, тази, която е в сърцето ти. Мога да понеса, че дълбоко в себе си имаш част от теб, която все още вярва, че всички вампири са зло! — Сега вече викаше.