Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Боунс е умен — промърморих. — Интелигентността му просто е замаскирана под планина от котенца.

Влад се засмя преди да стане сериозен.

— Вероятно, но сега също показва и безпощадността си. Той реже на час по глава от гулите на Грегор, откакто те няма, с обещание да обезглави всички, ако не те получи обратно.

— Какво?

Това ме изстреля в стола ми. Немъртвите не играеха по нормалните правила на годежа, но бяха много последователни, когато се опреше до пленници в битка. Тези, които бяха пленени биваха изтъргувани или спазарявани по-късно. О, нещата можеха да станат много изобретателни, когато се опреше до извличане на информация, но тъй като никаква постоянна щета не можеше да се нанесе на немъртвите, нанасянето на психическа травма беше точният метод. Боунс коравосърдечно да коли пленниците си? Бях шокирана.

Влад не беше. Изглеждаше слабо заинтригуван.

— Както казах, рядко състояние. Ето защо Грегор те пусна без да вдига врява. Ако не го беше направил, щеше да има проблем следващия път, когато вербува други хора да се бият за него. Но стига с това. Не изглеждаш добре.

Засмях се горчиво.

— Мислиш ли? Съпругът ми не може да дойде до телефона, защото е прекалено зает да реже глави и ето върха на всичко! Той не е наистина мой…

— Не го казвай — прекъсна ме Влад. Изражението му стана смъртоносно сериозно. — Да знаеш и да го признаеш са две различни неща. Грегор все още иска публично знание като доказателство. Не му го давай.

— На коя страна си в това? — попитах тихо.

Беше повече от това да го поставя под светлината на прожекторите, но не можах да се сдържа. Знаех, че Влад няма да се поколебае да ми каже истинската си позиция, без значение каква беше тя.

Той ме уважаваше. Влад Цепеш не беше класическият красив мъж като някои от здравеняците, които играеха Дракула във филмите. Лицето му беше овално; тънки устни, е дълбоко разположени очи, широко чело и тясна брадичка. Също беше слаб и се извисяваше над метър и осемдесет сантиметра височина. Но нито един от тези актьори нямаше присъствието на Влад. Това, което му липсваше в съвършеността на чертите му се реваншираше в чист магнетизъм. Накрая той пое ръката ми. Неговите бяха набраздени от белези на много места, както и по-опасни от зъбите му, тъй като бяха изхода на пирокинезата му, но Влад не ме плашеше. Би трябвало, но не.

— Усещам връзка с теб, както веднъж ти казах. Не е любов, нито привличане и няма да се пожертвам за теб, но ако се нуждаеш от мен и ми е възможно да ти помогна, като днес, ще дойда. Към която и страна да ме повикаш.

Стиснах ръката му още веднъж, преди да я пусна.

— Благодаря ти.

Той се облегна по-удобно в стола си.

— Пак заповядай.

Глава 17.

Не се върнахме в къщата в Бавария. Разбира се, от въздуха не можех да бъда сигурна, че не сме в Бавария, но това не бе същото място, от което си тръгнах. Не бях взела хапчетата си и просто затворих очи, докато се приземявахме, а след това пътувахме с кола през останалата част от пътя. Дори и да имах хапчета, бях решила да не ги пия повече. Грегор не можеше да ме вземе от съня ми, освен ако не му помогнех и със сигурност нямаше да го направя отново. Освен това, се чудех дали те не ме разболяваха, защото както Влад забеляза, се чувствах ужасно. Трябваше да се обадя на Дон и да го попитам дали имат някакви странични ефекти.

След като Влад ме заведе в къщата, Спейд беше първият човек, който видях, когато отворих очите си. Той стоеше във фоайето със скръстени ръце, а изражението му беше наистина спокойно.

— Не трябваше да отиваш.

— Къде е Боунс?

Нямах намерение да обсъждам това със Спейд. Да, знаех, че ще се наложи, но имаше само един човек, който имаше право да знае. Фактът, че Боунс не беше излязъл навън, когато чу, че пристигам означаваше много. Със сигурност бе много ядосан.

Спейд погледна на ляво.

— Следвай музиката.

Чуваше се музика от пиано от посоката, в която Спейд ме беше насочил. Може би Боунс слушаше успокояващ диск. Човек можеше само да се надява тя да е успокоила и темперамента му.

— Благодаря. — минах през следващите няколко стаи, следвайки звука.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?