Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
- Не - изсумтя Октавиан.
- В такъв случай мисля, че ще бъдем убити след няколко дни и главите ни ще бъдат набити на стената като предупреждение за другите. Е, поне ще се радваме на добра гледка.
- Трябва да има начин да се излезе от положението! - каза Октавиан. - Ако можех да накарам онези кучи синове в Сената да направят поне една отстъпка, бих изтеглил легионите, без това да прилича на пълно поражение.
- Веднага щом им стана ясно, че нямаш намерение да ги избиеш, те разбраха, че са спечелили - продължи Меценат. - Е, поне за това все още има време. Ще получиш своята отстъпка, например куриатното постановление, след което ще се изтеглим някъде, където Марк Антоний няма да се чувства принуден да ни атакува. Проблемът е оставането на форума. Той трябва да реагира на това!
Октавиан поклати глава. Бяха обсъждали многократно въпроса, но това бе черта, която нямаше да прекрачи. В отчаянието си беше мислил за няколко убийства за назидание, но подоб- на постъпка шеше да съсипе начина, по който гледаха на него хората. Ако се намираше срещу Освободителите на бойното поле, нещата щяха да са съвсем различни, но позицията му изцяло зависеше от това да бъде застъпник за старата република и властта на закона. Дори Цезар не беше опразнил пейките на Сената и бе отказал да го провъзгласят за цар. Изръмжа раздразнено. Амнистията можеше да се отмени, сигурен бе в това, но все още не бе намерил нужния му лост, за да го постигне.
- Още не си опитал с подкупи - обади се Агрипа и приятелите му се обърнаха към него. Той сви рамене на лунната светлина. - Какво толкова? Нали каза, че би се вслушал във всичко.
- Те си мислят, че е достатъчно само да изчакат, за да видят как падаме горчиво рече Октавиан. - Не мога да им предложа нищо, което да не могат да получат така или иначе след смъртта ми.
Меценат се загледа замислено в ярката луна, после кимна.
- Значи нямаме друг избор. Не можеш да си позволиш да останеш безсмислено тук само за да бъдем избити и двата легиона да бъдат унищожени. Трябва да изведем войниците от Рим и да оставим всичко това в миналото. Загуба е, но човек се учи от загубите, ако оцелее.
Октавиан отвори уста, но отчаянието го остави без думи. Не можеше да се отърси от чувството, че Цезар би видял изход. Отчасти именно споменът за делата на Цезар го бе подтикнал да окупира форума, но след първия ден нищо не вървеше по начина, по който се бе надявал.
Агрипа видя безутешността на приятеля си и заговори с дълбокия си глас:
- Знаеш ли, Цезар е изгубил първата си битка в гражданската война. Бил пленен недалеч от тази порта и подложен на мъчения. Изгубил всичко - положението си, богатството си. Всичко. Да паднеш, но да станеш и да продължиш напред, не е краят, нали? Стига да си жив, можем да започнем отначало.
- Разполагам с два легиона в центъра на Рим и през следващите няколко дни никой няма да бъде достатъчно близо, за да ме спре - рязко рече Октавиан. - Трябва да имаме някакви шансове. Трябва!
- Само онези, които не искаш да обмислиш - отвърна Меценат. - Поне ми позволи да пратя една центурия да прибере Светоний. Мога да го направя още тази нощ, Октавиане, докато онова надуто лайно спи. Какво значение има точно сега говоренето за съд и законна екзекуция? Нямаш влас-г за подобни неща, не и днес. Но поне това можеш да направиш.
Октавиан погледна на юг, към чезнещия в далечината Апиев път. Не след дълго легионите на консула щяха да се появят по него. Виждаше ги в ума си, как пристигат и слагат край на всичките му надежди.
- Не. - Той стисна юмруци. - Казах ти вече. Те са онези, които заговорничеха и действаха тайно. Те са убийците. Ако не бъда защитник на републиката, ако покажа неуважение към закона и убия сенатор в дома му, няма да имам никакви позиции пред народа на Рим.
И взе горчивото решение, продиктувано от безизходицата.
- Легионите да се приготвят за път. Имаме още няколко дни. Може би дотогава ще успея да изкопча нещо от онези глупаци сенаторите.
13
По Апиевия път се бяха появили цели селища, обслужващи пътуващите. По цялата му дължина можеше да се купи всичко - от стъкло, бижута и платове до топла храна и дори коне.
Легионите от Брундизиум минаваха покрай всички обичайни места за спиране, подкарвани с възможно най-високо темпо от странната настойчивост, обсебила Марк Антоний. При крайна необходимост войниците можеха да изминат по трийсет мили на ден на добър път, макар че консулът започна да губи хора от навяхвания и изтощение. Поне онези с очевидно разранени крака и подути колене и глезени не бяха наказвани. Един-двама щастливци от центурията им оставаха да наглеждат групи от по десет-дванайсет в най-близката крайпътна странноприемница. Рим беше съвсем близо и щяха да настигнат бързо частите си - в противен случай можеха да изгубят ивици кожа по гърбовете си.