Плясъкът на крилете му [bg]

Умът му ехтеше от писъците в стаята и крясъците от болка отвън, а устните му пулсираха и боцкаха от отминаващия ефект на федрата с морфин. Той се взря в Кити, който още пищеше в ъгъла. Отвън телохранителите бяха притихнали: явно крояха нещо.

Да убиеш живо създание е работа, изпълнена с трудности. Дори да разполагаш със средствата за това — тъп предмет, полезно острие, вцепенението от ужас. Всичко по-неприятно от извиването на шията на пиле изисква нерви, практика и опитност. Кейл обмисли предстоящата задача. Ръцете и краката му вече трепереха. Нищо в стаята нямаше да му помогне; тя беше общо взето празна, с изключение на подвързаните в червено счетоводни книги на пода. А и с какво си имаше работа? Кити Заека беше уплашен, със сигурност, но това не означаваше, че не е опасен. Кейл усещаше как изкуствено вдъхнатата му от прашеца сила започва да се отцежда. Би ли могъл да убие Кити с юмруци? И какво се криеше зад воала?

Блъскането по вратата се поднови. Той пристъпи напред, наведе се, сграбчи Кити и го завъртя с гръб към себе си. Уви ръка около врата му и се опита да го приклещи в сгъвката на лакътя си. Кити осъзна какво се кани да прави той и отново зави и запищя — толкова пронизително, че Кейл го заболяха ушите, — като дращеше с крака по полирания под. Ужасът му даваше сила. Той се изтръгна и отстъпи, все още пищейки, към стената. Стаята пак се разтресе от блъскането на стражите по вратата. Беше невъзможно да продължи, без да вижда лицето му — Кейл трябваше да разбере кой или какво е толкова уязвимо за болка. Смъкна фуражката и окървавения ленен воал.

Отвращението го накара да се дръпне, потресен от грозотата на видяното. Лицето и черепът сякаш принадлежаха на две различни същества, едно от друго по-уродливи. Дясната страна на главата му беше издута по цялата си дължина, сякаш кожата бе пълна с камъни. Дясната му буза бе покрита с брадавичести израстъци, устните му от едната страна бяха подути, с дебелина десетина сантиметра. Но по средата на устата му се стесняваха и ставаха съвсем нормални, с човешко изражение. От лявата страна на главата, над ухото, Кити си беше пуснал коса, дълга над трийсет сантиметра, и я сресваше нагоре в опит да скрие гигантски тумор. Лявата му длан бе съвсем нормална и доста деликатна, а дясната приличаше на огромна лапа, сякаш е била нарязана на три и заздравяла така; всяка част бе с големи и заострени нокти, заради които Кити бе получил името си.