Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Дали той е настигнал мен или аз него? - прошепнал Масуди и изтичал в съседната стая. Заварил човек с тънки пръсти, еднакви на дължина. Змии от побелели коси лъкатушели през брадата му. Казвал се Ябир Ибн Акшани и пред него лежал инструмент от корубата на бяла костенурка.
- Покажете ми - рекъл Масуди, - покажете ми! Това, което чух, е невъзможно...
Ябир Ибн Акшани се прозинал, съвсем леко раздвижвайки отворената си уста, като че ражда невидимо дете, на което едва с устните и с езика придава завършен вид.
- Какво да ти покажа? - отвърнал и прихнал да се смее. - Опашката? Но теб не те интересуват песни и свирки, отдавна си ги зарязал тях. Сега си четец на сънища. Значи те интересувам аз. Ще ти се да ти помогне дяволът. Защото, както казва Книгата, дяволът вижда Бога, а хората- не. Какво прочее искаш да научиш от мен? Яздя щраус, а когато ходя пеша, водя в съпровод куп демони, дяволчета, сред които и един поет. Той е писал стихове столетия преди Аллах да създаде първите човеци - Адам и Хавва. Неговите стихове разказват за нас, дяволите, и за дяволското семе. Но надявам се, че няма да ги вземеш твърде на сериозно, защото думите в песента не са истински. Истинската дума винаги е като ябълка със змия около стъблото, с корен в земята и корона в небето. Аз ще ти кажа нещо друго за себе си и за теб.
Да си послужим с познати факти. С онзи, най-познатия, който знае всеки четец на Корана. Аз, както и останалите дяволи, съм направен от огън, ти - от кал. Аз нямам друга сила освен онази, която съм влял в теб и която вземам от теб. Защото в истината може да се намери само онова, което е сложено в нея. Но това съвсем не е малко - в истината има място за всичко. Вие, хората, на небето ще се превърнете в каквото пожелаете, ако се домогнете до рая, но затова пък на земята сте заточени през цялото време в един и същ вид, в онова, което сте създали с раждането си. Ние, обратно, на земята взимаме какъвто си щем образ и го променяме по свое желание, но щом преминем Кевсер, райската река, оставаме на небето завинаги осъдени да бъдем дяволи, това, което сме си. Но нашият произход от огъня не позволява на паметта ни да избледнее съвсем като вашата, омесената от глина. И тук е съществената разлика между мен като дявол и теб като човек. Аллах е създал теб с двете си ръце, мен - само с едната, но моят род е произлязъл преди твоя човешки род. Важната разлика между мен и теб е прочее във времето. Въпреки че нашите мъки вървят на двойки, моят род е дошъл преди твоя в джаханнама, в пъкъла. А след вас, хората, в пъкъла ще дойде нов, трети вид. Затова твоята мъка ще бъде завинаги по-кратка от моята. Защото Аллах вече е послушал онези, следващите, третите, които ще му викат за нас и вас: "Накажи двойно онези първите, да ни се намали мъката!" Това значи, че мъката ни е неизчерпаема. Тук е прочее възелът, тук започва онова, което го няма в книгите, и тук аз мога да ти бъда в помощ. Обърни внимание: нашата смърт е постара от вашата. Моят дяволски род има по-дълъг опит в умирането, отколкото твоят човешки род, и по-добре помни този опит в умирането. Затуй знам и мога да ти кажа за смъртта нещо повече от това, което може да ти каже който и да е от твоите, колкото и да е мъдър и опитен. По-дълго от вас сме живели със смъртта. Ето, слушай, ако имаш златна обица в ухото, използвай случая. Защото онзи, който говори днес, може и утре, а онзи, който слуша, може само веднъж, когато му се каже.
И тук Акшани разказал на Масуди
- Смъртта на децата винаги е образец на смъртта на родителите. Майката ражда, за да даде живот на своето дете, детето умира, за да покаже на своя баща какво е смъртта. Когато синът умре преди бащата, бащината смърт остава вдовица, бива осакатена, остава без образец. Затова ние, демоните, умираме леко, защото нямаме поколение. И никакъв образец за смъртта не ни е даден. Така и хората без деца умират леко, защото тяхната целокупна дейност във вечността означава само едно-единствено угасване, и то в миг. Накратко, бъдещите смърти на децата се оглеждат като в огледало в смъртта на родителите подобно на закон с обратно действие. Смъртта е единственото, което се наследява назад по руслото на времето, преминава от по-младите на по-старите, от сина на бащата - предците наследяват смъртта от потомците като синя кръв. Наследствената клетка на смъртта - гербът на унищожението, върви с течение на времето от бъдещето към миналото и така свързва смъртта с раждането, времето с вечността, Адам Рухани със самия себе си. Така смъртта се числи към явленията от семейно и наследствено естество. Но тук не става дума за наследяване на черни клепки или сипаница. Има се предвид начинът, по който отделният човек преживява смъртта, а не от какво ще умре. Човек умира от меч, болест или от годините, но при това преживява винаги нещо съвсем различно. Не преживява никога своята, а една чужда, и то бъдеща смърт. Смъртта, както казахме, на своите деца. По този начин превръща смъртта в общо, семейно имане, ако може да се каже. Онзи, който няма поколение, ще има само своята смърт. Една-единствена. И обратно, онзи, който има деца, не ще има своя смърт, а тяхната, многократно увеличена. Страшна е смъртта на хора с много деца, защото тя се умножава, тъй като животът и смъртта не са непременно в пропорция едно към едно. Ще ти дам пример. В един хазарски манастир преди много векове живял някакъв монах на име Мукадаси Ал-Сафер