![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Направо прелетяхме по стъпалата – някак си по-лесно е, когато не се притесняваш за скърцащи дъски – и видяхме Винсънт Уейднър застанал по средата на коридора с разперени ръце, червено като домат лице и кръв по ризата. По стените имаше няколко дупки – една от негово ляво и още две отдясно – и ако се съдеше по ожулените му кокалчета, беше удрял на поразия мазилката и летвите отдолу. Кръвта по ризата му обаче не беше негова. Беше на Пол, който лежеше на пода пред него и стискаше с една ръка носа си, за да спре кървенето, очевидно причинено от друг удар. Опитваше се да се изправи на крака, подхлъзваше се и отново падаше по задник.
– Стой долу! – крещеше Винсънт на Пол. – Стой долу, момицата ти!
Теган стоеше на вратата на стаята си. Беше по тениска и гащички. Невестулката и Хлапето надзъртаха през открехнатата си врата, но не смееха да излязат. Кристина беше в коридора и се опитваше да успокои Винсънт. Когато ръката ѝ улови неговата, той се отърси от нея, като едва не ѝ заби един лакът. Тя изглеждаше така, сякаш ще заплаче всеки момент.
– Винс, всичко е наред! Ела в стаята ми! Ела да поговорим за това. Всичко ще бъде наред!
– Просто исках да помогна, това е… – обади се Пол. Осъзнах, че и устната му кърви. Винсънт сигурно го бе ударил няколко пъти.
Опитах се да се добера до него, да му помогна, но ръката на Либи ме държеше здраво и не ме пускаше. Теган вероятно забеляза това, защото впи поглед в нас.
– Какво става тук, да го вземат мътните?! – раздаде се глас зад нас.
Обърнах се и видях госпожица Финики, облечена в дълга жълта нощница, с пушка в ръце. Очите ѝ се мятаха от Либи към мен, към Пол на пода, към дупките в стените и най-накрая към Винсънт. Тя го посочи с дулото на пушката:
– Какво става?!
Лицето на Винс някак си успя да стане още по-червено.
– Оставете ме на мира! Всички!
Мислех си, че ще ритне Пол, но вместо това той го прекрачи, прекоси коридора и затръшна вратата на стаята си.
Всички стояхме мълчаливо. Не мисля, че някой от нас знаеше какво да направи в тази ситуация.
Погледът на Теган вече не беше втренчен в нас, беше станал гневен. Ръката на Либи се измъкна от моята. Почувствах как бавно се придвижва в посока към стаята си.
– Изправи се – обърна се Финики към Пол, свеждайки оръжието. – О, лицето ти! Какво е сторил с лицето ти!
Пол все още стискаше носа си. Докосна устната си, трепна и се изправи, като се олюляваше.
Финики пристъпи към него.
– Исусе, ще ме вкарате в гроба! Наведи си главата назад – ще омажеш с кръв целия под. Кристина, донеси ми парцал от тоалетната. Останалите – по стаите си. Веднага.
Невестулката и Хлапето изчезнаха като две мишки, хванати в кухнята, когато светват лампата. Теган остана на прага на стаята си за момент, но не гледаше Пол, а мен. Когато се обърнах да видя къде е Либи, тя беше изчезнала. Вратата на стаята ѝ се беше затворила толкова меко, че не бях чул и звук.
– Върви в стаята си, Ансън – каза госпожица Финики, кимайки към отворената врата. След това очите ѝ се присвиха: – Защо си облечен?
Не отговорих. Вмъкнах се в стаята си и затворих вратата.
Бях все още буден, когато Пол се върна близо час по-късно. Лампите бяха угасени, но виждах достатъчно. Торбичка с лед, завита в зелен пешкир, бе притисната към носа му. Не промълви, докато прекосяваше стаята и се катереше по стълбичката към горното легло. Лежа там десетина минути, преди да проговори.
– Ти си следващият, когото ще отведат. Знаеш го, нали?
Гласът му звучеше носово.
– Ще ме отведат къде?
Той не отговори. Не съм сигурен, че ми се искаше да отговори.
– Всички отиват След теб ще дойде ред на Либи. Може дори и Невестулката и Хлапето…
Гласът му затихна, докато изричаше това. Чувах как ледът подрънква в торбичката.
– Различно е за Теган и Кристина, дори и Винс, и аз… ние сме живели по улиците. Те обаче са просто деца.
Искаше ми се да отбележа, че всички сме просто деца, но не го сторих.
Изминаха още минута-две, след което той продължи:
– Били сте в хамбара, нали? С Либи?
– Аха.
– Видяхте ли някакъв камион? Чух, че имало камион. Ако е така, трябва да видим дали още може да се движи.
41.
Пул
Ден пети, 13:00
– Тези снимки са нови. Прическите им са същите – каза Наш, взирайки се в лаптопа на Ъпчърч.
Пул погледна към Ролфс: