Шестото покварено дете [bg]

Приемливо копие на момичето от рисунките по стените. Под единствения прозорец в стаята имаше бюро.

Чекмеджетата му бяха отворени и цялото им съдържание бе изсипано на пода. В средата на стаята бе седнала жена на трийсетина години с къса руса коса и с очила. Тя вдигна очи към Наш, когато влязоха.

– Детектив.

– Специален агент Франк Пул, това е криминалист Ролфс.

Тя протегна облечената си в ръкавица ръка и стисна неговата, след което им отправи приятна усмивка.

– Какво мога да направя за вас?

– Иска ми се да разбера Ъпчърч – започна Пул, след което осъзна колко странно звучат думите му без достатъчен контекст. – Може би е замесен по повече от един начин в това разследване. Нещо отвъд жертвите му.

– Имате предвид фалшификатите?

Пул и Наш размениха бърз поглед.

– Фалшификати?

Ролфс кимна.

– Изглежда, тук се е вихрела сериозна операция. Трудничко е да си изкарваш хляба, като учиш тийнейджъри как да шофират, а и определено не е вадел достатъчно пари от изкуството си, затова е подходил креативно и е впрегнал таланта си да плаща сметките. Шофьорски книжки, паспорти, такива неща.

Изпод купчина скицници тя измъкна лаптоп и го постави на бюрото.

– Бил е направо магьосник с фотошопа. В другата стая има професионален скенер, фотооборудване, три различни принтера. Бас ловя, че е можел да ви изкара шофьорска книжка за по-малко от час, без да напуска дома си.

Тя натисна интервала и екранът оживя. Появиха се шаблон и няколко снимки на две различни жени. Белият фон сочеше, че най-вероятно са били предназначени за паспорти. Шофьорските книжки използваха син фон за хората над двайсет и една години, жълт за по-младите.

– Егати… – промърмори Наш зад него, като се наведе по-близо.

– Мдааа…

Пул, също като Наш, разпозна и двете. Едната бе жената, открита в гробището по-рано днес. Другата бе онази, намерена върху релсите на метрото на метростанцията до Лейк Стрийт.