Златният бряг [bg]

Поразмисли върху това и се усмихна:

— Аха.

След това се върна на темата за своята Алма матер:

— Прекарах шест години в „Ла Сал“ и се научих да уважавам военната организация, йерархията на командване и всички тези неща. Това ми помогна по-късно в бизнеса.

— Сигурно е така — съгласих се аз. — Аз бях офицер в армията и досега се улавям, че прилагам в бизнеса и живота си някои неща, които съм научил при военните.

— Аха. Значи разбирате какво искам да кажа.

— Разбирам.

И ето ме мен в един почти приятелски разговор с главата на най-влиятелната нюйоркска престъпна фамилия да си говорим за храна, деца и училищните дни. Разговорът вървеше свободно въпреки намеците ми за бизнеса, с който се занимава, и трябва да призная, че този тип съвсем не беше мазен или глупав, нито пък имаше вид на главорез. И ако някой бе записал разговора ни на касета и я бе пуснал на предварителния съд или на някой коктейл, хората щяха да започнат да се прозяват. Но за какво ли пък си представях, че ще ми говори? За убийства и търговия с наркотици ли?

„Има някаква вероятност, помислих си аз, този човек да не иска нищо повече от това да бъде добър съсед.“ Но като юрист гледах скептично на тази възможност и като изтъкнат член на обществото бях нащрек. Знаех, че нищо добро няма да излезе от това, но въпреки всичко не исках да прекратя разговора. Да, Емили, злото наистина е съблазнително. Сега, като се връщам към всичко това, не мога да кажа, че не съм знаел или че не съм бил предупреден.

— И религиозното обучение ли в „Ла Сал“ е оставило у вас такива трайни впечатления като военното? — попитах аз.

Той помисли малко и отговори:

— Аха. Косите ми настръхват, като си помисля за ада.

Спомних си за Дева Мария в края на изкуственото му езеро.

— Е — казах, — това е някакво начало.

Той кимна и заоглежда кабинета ми, като се спираше поотделно на дървената облицовка, гравюрите с ловни сцени, кожената мебел, месинговите украшения и вероятно си мислеше за тях „уаспски боклук“ или нещо подобно.

— Това е стара адвокатска фирма — каза той.

— Да.

Реших, че е стигал до това заключение, гледайки старите мебели, но бях подценил интереса му към мен, защото той добави:

— Поразпитах наоколо. Моят адвокат веднага позна името.

— Разбирам.

Хрумна ми странната мисъл, че сигурно ще ми предложи да купи това място, и реших, че два милиона е разумна цена.