Колекционери на смърт [bg]

Лейтенант Доръл Еймс от полицията на Флорида вдигна поглед от бележника си. Свалил беше тъмните си очила, докато разговаряше с мен — жест на колегиална учтивост. Пот оросяваше сбърченото му чело и капеше върху широките му гърди.

— И тъй, казвате, че сте дошли да…

— Само да разпитаме тази Хайди Уики във връзка с един случай отпреди трийсет години.

Той учудено ме зяпна:

— Че още ли го разследвате?

— Не. Става въпрос за друг случай. Честно казано, не знам какво очаквахме да научим. Просто името Уики се появи в процеса на разследването.

Премълчах, че сме го научили от жената до мен. Смятах, че така още повече ще объркам местния полицай. Тайно се надявах, че Еймс неволно ще ни подскаже нещо, което сме пропуснали.

Той изгледа Данбъри:

— Казвате, че сте репортерка от телевизия в Мобил, госпожо.

Тя лъчезарно се усмихна:

— Да, от Канал 14.

Еймс зашари с поглед между мен и Хари; явно беше объркан и го глождеше някакво подозрение.

— Вие, момчета, винаги ли пътувате с репортери?

— Временно явление — отвърна Хари. — Също като ураган.

Обърнахме се и загледахме намръщените полицаи, които изнесоха от караваната чувала с мъртвата и го натовариха в линейката. Не се озориха, защото не беше останало кой знае какво за прибиране в чувала. Еймс лапна шипка енфие и промърмори:

— Мамка му, кой ли я е разкъсал така?

— Coragyps atratus са влезли през задната врата — беше отворена — обясни Хари.

— Моля? — облещи се местното ченге.

— Черните лешояди — обади се Данбъри.

Бедният Еймс съвсем се ошашави, затова побързах да се намеся и да го върна на позната територия:

— Познавахте ли покойната, лейтенант? Има ли в миналото й нещо, заради което да се усъмните, че е била убита?

Той поклати глава, побутна назад широкополата си шапка:

— Не беше от общителните. Не се държеше враждебно, но даваше да се разбере, че не иска да я безпокоят. Никога не е създавала неприятности. Чат-пат се отбивах да попитам дали не й трябва нещо…

— Шефе! — подвикна един от криминалистите, застанал на вратата на караваната. — Намерихме нещо странно. — Загледа се в предмета, който държеше. — Беше залепено за тавана точно над жената, все едно го е гледала, докато е умирала. — Приближи се и показа „находката“ — миниатюрна картина. Цветовете бяха наситени, повърхността бе лакирана. Мънички златни червеи излизаха от дупки, напомнящи очните кухини на разбит череп, но може би илюзията се създаваше от умело положените светлосенки.

— Това змийска глава ли е? — попита човекът и посочи нещо до едната кухина. — Или проста странна форма.

— Представа си нямам какво е — тихо каза Еймс. — Знам само, че не мога да си откъсна погледа от проклетото нещо.

— Трябва да предупредим Хъчинс — прошепнах на Хари. — Незабавно!