Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
Гейбъл се надигна от дивана с изражение на болезнена мъка на лицето.
— Любовници? Исусе Христе! Не бих помолил никого да причини това на Наш. Просто е прекалено!
В една ветровита неделя малките лодки и платноходки останаха привързани към понтоните на доковете в залива. В тайната квартира Доминика поговори известно време за Марта, но бързо спря и съобщи на Нейт новините. Онова влечуго Волонтов напоследък явно се бе усетил, че е останал без асистент, и загрижено бе помолил Доминика да поеме някои административни задължения. Искаше ѝ се да му откаже и да го дискредитира в очите на центъра, но веднага се сети за Нейт, Форсайт и Браток и отговори, че на драго сърце ще му помогне. Нейната тайна, огненият ѝ елмаз, сега гореше още по-ярко. Тя се учеше да търси възможности, за да подхранва своя нарастващ апетит.
Дадоха ѝ да обработва картите за разписанията на офицерите в резидентурата и картотеката на оперативното счетоводство. От последното имаше и допълнителна полза, можеше ли Нейт да отгатне? Всеки разход трябваше да бъде отнесен към рапорт за разработка или към оперативна телеграма, описваща съответното действие.
— Волонтов и неговите офицери трябва да го правят сами, но те просто хвърлят всичко на моето бюро — каза Доминика. — Никой освен резидента не може да чете грамите на другите, това е стриктно разделение. — Сините очи на Доминика блестяха. — Освен това аз им трябвам за съотнасянето на разходите. — Тя направи драматична пауза. — Затова… Волонтов ми даде достъп до оперативния трафик. До целия!
Информацията започна да пристига на части и парчета и те следяха — Форсайт от първа ръка, а членестоногите там, в Ленгли, от по-голямо разстояние — за всяка фалшива нотка, за всичко прекомерно подходящо, прекомерно добре скроено. Тя ги изумяваше със запаметените детайли, докато преразказваше една сюжетна линия, която отключваше втора, после трета и четвърта. Започна да си води зашифровани бележки. Те ги проверяваха — беше безпогрешна.
Знаеше почти наизуст пълния текст на ежемесечните отчети за поддръжка на дейността на отдел N, разкри трима нелегални на отдел S в Хелзинки, „спящи“, засекретени агенти, които бяха оцелели във Финландия с десетилетия. Единият вече бе напуснал страната при Хаапаранта, за да осигури димната завеса след изчезването на Марта. Другите двама живееха в близост до община Еспоо, но ги оставиха на мира, за да предпазят Доминика.
На следващата среща тя ги ужаси, когато разгъна оригинален документ, задигнат от бюрото на Волонтов. Беше го натъпкала смачкан в джоба си, вместо да го отнесе за унищожаване заедно с останалия отпадък. Совершенно секретно, строго секретно, от отдел PR, четири страници за естонския и за латвийския парламент. Сега те бяха натовски съюзници, затова Ленгли предаде тази разузнавателна информация в Националния съвет за сигурност и до Овалния кабинет. Гейбъл ѝ изкрещя никога да не го прави отново.
Централата беше съгласна с Гейбъл. Повече никакво крадене на документи! Дадоха ѝ специална камера. На Нейт това не му хареса, смяташе го за прекалено рисковано, но Форсайт каза, че трябва да я накарат да свиква и е убеден, че тя ще може да се справи с устройството.
— Не съм сигурен, че е подготвена за това — каза Нейт. Всяко шпионско оборудване утрояваше риска, а на него никак не му се искаше разработката да гръмне, нито пък да я поставя в поголяма опасност.
— Добре, но ти по-добре вземи да я подготвиш — каза Гейбъл, — ако утре я отзоват у дома, разработката приключва.
— Като говорим за това, време е за едно малко вътрешно московско оперативно обучение — каза Форсайт на Нейт. — По твоята специалност.
Обучението на Доминика в забранената зона на конспиративните техники започна. Лятото се бе настанило над островърхите покриви и медните куполи на Хелзинки и постоянният полуздрач на белите нощи измести сумрака. Стотици развлечени финландци слизаха с ескалаторите към платформите на метрото. Доминика с шал, Доминика с барета, Доминика с палто, броейки крачките си, носейки се с тълпата към турникета на входа. Преминаваше оттам и на някой ъгъл на пасажа той се докосваше до нея през аления въздух, тя усещаше миризмата му, чувстваше ръкава на пуловера му, стискайки здраво между двата си пръста кутия с цигари, опряна на талията ѝ. Той грабваше кутията — перфектен бърз пас, със светкавично незабележимо докосване — и изчезваше в тълпата.
Летен дъжд, свеж и лек, бавен и муден трафик, фарове, отразяващи се в паважа. Тя погледна часовника си в светлината на една витрина. Никакво гъделичкане зад нея, тя се чувстваше добре и знаеше, че ще уцели времевия прозорец. Когато Нейт ѝ бе обяснил какво щяха да правят, тя се разсмя.
— Ние не прибягваме до подобни драматични средства — каза тя, а той ѝ отговори:
— Това е, защото СВР оперира в демократични държави. Тя се намуси, но го изслуша внимателно.
Вървеше плътно до гранитната стена, колите свистяха по мократа улица. Зави зад ъгъла и спря в сянката на едно скеле в покрита алея за пешеходци. Колата на Нейт излезе иззад ъгъла в тридесет и осмата минута след кръглия час, движейки се бързо, като че ли без определена цел. Приближи се, дясното предно стъкло беше свалено, тя слезе от бордюра и пъхна ръка в прозореца, пусна пластмасовия плик да падне на седалката и взе касетката за подмяна от неговата ръка, после отстъпи назад под скелето и той подкара. Не я бе погледнал, но тя видя ръката му, дърпаща ръчната спирачка, за да не светнат стоповете. Доставка с движеща се кола. Такава драма! — мислеше си тя.
Те ускоряваха темпото. И неизбежно търсачите на горещи пробиви в централата започнаха да кръжат. Тя беше контролиран източник, с добра позиция в резидентурата на СВР, написаха те и пожелаха да „сондират и други възможности“. Форсайт ги държа настрани със седмици, но тогава те издадоха заповед и Гейбъл искаше да се качи на самолета и да отиде там, но Форсайт му каза да се спре.
Лудостта започна. Инженерите от Дирекцията за наука и технологии искаха Дива да свали съдържанието на целия сървър в резидентурата, да постави аудио и видео там, да хакне шифровъчната система. Техничарите в „Наука и технологии“ безгрижно признаха, че някои от техните устройства биха могли, повторение, биха могли да предизвикат спад в осветлението на южен Хелзинки, а в един момент поискаха тя да инсталира радиоактивен предавател на покрива на руското посолство. После обаче централата съобщи, че въпросното „Rule of Sixes“[57] би забавило действието на всяка екипировка на терен: проучванията и изработването на устройството би отнело още шест месеца, би струвало допълнително шест милиона долара и въз основа на тестването на печатните платки на стенда едно такова устройство би тежало триста килограма. Лудост.
Докато тайната страна на операцията се разширяваше, Нейт и Доминика продължаваха тяхната мудна, протакаща се публична връзка за пред Волонтов и центъра. Вечéри, екскурзии из провинцията, концерти. Нейт ѝ подаваше лични данни за себе си, нещо, което центърът би могъл да провери персонално, за да се демонстрира колко е добра Доминика в отварянето на стридите, сиреч в измъкването на тайни. Но, както бе предрекъл Форсайт, Волонтов искаше по-голям и по-бърз прогрес, затова — с ентусиазираната помощ на Гейбъл — Доминика написа така дългоочакваната грама със съобщението, че е започнала физически отношения с Нейт, просто за да спечелят време. Гейбъл искаше да напише „ъгъл на еректилна дисфункция“ в ръкописа, твърдейки, че това ще доведе до още по-голямо отлагане, но зачервеният Форсайт го отхвърли. Нейт показа среден пръст на Гейбъл.
Доминика започна да снима секретни руски документи вътре в резидентурата, използвайки различни скрити камери, инсталирани в портмонета и чантички, ключодържатели, червила. Набелязваше си за фотографиране само най-добрите документи и беше достатъчно гъвкава, за да знае кога трябва да изчака. Гейбъл я хвалеше, но Нейт постоянно се тревожеше и косеше заради рисковете, които Доминика поемаше.
57
Специално оборудване, предназначено за шпионска комуникация. — Бел. прев.