Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червената лястовица [bg]
Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червената лястовица [bg]

Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война е в разгара си.
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 124
Перейти на страницу:

Гейбъл се надигна от дивана с изражение на болезнена мъка на лицето.

— Любовници? Исусе Христе! Не бих помолил никого да причини това на Наш. Просто е прекалено!

* * *

В една ветровита неделя малките лодки и платноходки останаха привързани към понтоните на доковете в залива. В тайната квартира Доминика поговори известно време за Марта, но бързо спря и съобщи на Нейт новините. Онова влечуго Волонтов напоследък явно се бе усетил, че е останал без асистент, и загрижено бе помолил Доминика да поеме някои административни задължения. Искаше ѝ се да му откаже и да го дискредитира в очите на центъра, но веднага се сети за Нейт, Форсайт и Браток и отговори, че на драго сърце ще му помогне. Нейната тайна, огненият ѝ елмаз, сега гореше още по-ярко. Тя се учеше да търси възможности, за да подхранва своя нарастващ апетит.

Дадоха ѝ да обработва картите за разписанията на офицерите в резидентурата и картотеката на оперативното счетоводство. От последното имаше и допълнителна полза, можеше ли Нейт да отгатне? Всеки разход трябваше да бъде отнесен към рапорт за разработка или към оперативна телеграма, описваща съответното действие.

— Волонтов и неговите офицери трябва да го правят сами, но те просто хвърлят всичко на моето бюро — каза Доминика. — Никой освен резидента не може да чете грамите на другите, това е стриктно разделение. — Сините очи на Доминика блестяха. — Освен това аз им трябвам за съотнасянето на разходите. — Тя направи драматична пауза. — Затова… Волонтов ми даде достъп до оперативния трафик. До целия!

Информацията започна да пристига на части и парчета и те следяха — Форсайт от първа ръка, а членестоногите там, в Ленгли, от по-голямо разстояние — за всяка фалшива нотка, за всичко прекомерно подходящо, прекомерно добре скроено. Тя ги изумяваше със запаметените детайли, докато преразказваше една сюжетна линия, която отключваше втора, после трета и четвърта. Започна да си води зашифровани бележки. Те ги проверяваха — беше безпогрешна.

Знаеше почти наизуст пълния текст на ежемесечните отчети за поддръжка на дейността на отдел N, разкри трима нелегални на отдел S в Хелзинки, „спящи“, засекретени агенти, които бяха оцелели във Финландия с десетилетия. Единият вече бе напуснал страната при Хаапаранта, за да осигури димната завеса след изчезването на Марта. Другите двама живееха в близост до община Еспоо, но ги оставиха на мира, за да предпазят Доминика.

* * *

На следващата среща тя ги ужаси, когато разгъна оригинален документ, задигнат от бюрото на Волонтов. Беше го натъпкала смачкан в джоба си, вместо да го отнесе за унищожаване заедно с останалия отпадък. Совершенно секретно, строго секретно, от отдел PR, четири страници за естонския и за латвийския парламент. Сега те бяха натовски съюзници, затова Ленгли предаде тази разузнавателна информация в Националния съвет за сигурност и до Овалния кабинет. Гейбъл ѝ изкрещя никога да не го прави отново.

Централата беше съгласна с Гейбъл. Повече никакво крадене на документи! Дадоха ѝ специална камера. На Нейт това не му хареса, смяташе го за прекалено рисковано, но Форсайт каза, че трябва да я накарат да свиква и е убеден, че тя ще може да се справи с устройството.

— Не съм сигурен, че е подготвена за това — каза Нейт. Всяко шпионско оборудване утрояваше риска, а на него никак не му се искаше разработката да гръмне, нито пък да я поставя в поголяма опасност.

— Добре, но ти по-добре вземи да я подготвиш — каза Гейбъл, — ако утре я отзоват у дома, разработката приключва.

— Като говорим за това, време е за едно малко вътрешно московско оперативно обучение — каза Форсайт на Нейт. — По твоята специалност.

* * *

Обучението на Доминика в забранената зона на конспиративните техники започна. Лятото се бе настанило над островърхите покриви и медните куполи на Хелзинки и постоянният полуздрач на белите нощи измести сумрака. Стотици развлечени финландци слизаха с ескалаторите към платформите на метрото. Доминика с шал, Доминика с барета, Доминика с палто, броейки крачките си, носейки се с тълпата към турникета на входа. Преминаваше оттам и на някой ъгъл на пасажа той се докосваше до нея през аления въздух, тя усещаше миризмата му, чувстваше ръкава на пуловера му, стискайки здраво между двата си пръста кутия с цигари, опряна на талията ѝ. Той грабваше кутията — перфектен бърз пас, със светкавично незабележимо докосване — и изчезваше в тълпата.

Летен дъжд, свеж и лек, бавен и муден трафик, фарове, отразяващи се в паважа. Тя погледна часовника си в светлината на една витрина. Никакво гъделичкане зад нея, тя се чувстваше добре и знаеше, че ще уцели времевия прозорец. Когато Нейт ѝ бе обяснил какво щяха да правят, тя се разсмя.

— Ние не прибягваме до подобни драматични средства — каза тя, а той ѝ отговори:

— Това е, защото СВР оперира в демократични държави. Тя се намуси, но го изслуша внимателно.

Вървеше плътно до гранитната стена, колите свистяха по мократа улица. Зави зад ъгъла и спря в сянката на едно скеле в покрита алея за пешеходци. Колата на Нейт излезе иззад ъгъла в тридесет и осмата минута след кръглия час, движейки се бързо, като че ли без определена цел. Приближи се, дясното предно стъкло беше свалено, тя слезе от бордюра и пъхна ръка в прозореца, пусна пластмасовия плик да падне на седалката и взе касетката за подмяна от неговата ръка, после отстъпи назад под скелето и той подкара. Не я бе погледнал, но тя видя ръката му, дърпаща ръчната спирачка, за да не светнат стоповете. Доставка с движеща се кола. Такава драма! — мислеше си тя.

Те ускоряваха темпото. И неизбежно търсачите на горещи пробиви в централата започнаха да кръжат. Тя беше контролиран източник, с добра позиция в резидентурата на СВР, написаха те и пожелаха да „сондират и други възможности“. Форсайт ги държа настрани със седмици, но тогава те издадоха заповед и Гейбъл искаше да се качи на самолета и да отиде там, но Форсайт му каза да се спре.

Лудостта започна. Инженерите от Дирекцията за наука и технологии искаха Дива да свали съдържанието на целия сървър в резидентурата, да постави аудио и видео там, да хакне шифровъчната система. Техничарите в „Наука и технологии“ безгрижно признаха, че някои от техните устройства биха могли, повторение, биха могли да предизвикат спад в осветлението на южен Хелзинки, а в един момент поискаха тя да инсталира радиоактивен предавател на покрива на руското посолство. После обаче централата съобщи, че въпросното „Rule of Sixes“[57] би забавило действието на всяка екипировка на терен: проучванията и изработването на устройството би отнело още шест месеца, би струвало допълнително шест милиона долара и въз основа на тестването на печатните платки на стенда едно такова устройство би тежало триста килограма. Лудост.

Докато тайната страна на операцията се разширяваше, Нейт и Доминика продължаваха тяхната мудна, протакаща се публична връзка за пред Волонтов и центъра. Вечéри, екскурзии из провинцията, концерти. Нейт ѝ подаваше лични данни за себе си, нещо, което центърът би могъл да провери персонално, за да се демонстрира колко е добра Доминика в отварянето на стридите, сиреч в измъкването на тайни. Но, както бе предрекъл Форсайт, Волонтов искаше по-голям и по-бърз прогрес, затова — с ентусиазираната помощ на Гейбъл — Доминика написа така дългоочакваната грама със съобщението, че е започнала физически отношения с Нейт, просто за да спечелят време. Гейбъл искаше да напише „ъгъл на еректилна дисфункция“ в ръкописа, твърдейки, че това ще доведе до още по-голямо отлагане, но зачервеният Форсайт го отхвърли. Нейт показа среден пръст на Гейбъл.

Доминика започна да снима секретни руски документи вътре в резидентурата, използвайки различни скрити камери, инсталирани в портмонета и чантички, ключодържатели, червила. Набелязваше си за фотографиране само най-добрите документи и беше достатъчно гъвкава, за да знае кога трябва да изчака. Гейбъл я хвалеше, но Нейт постоянно се тревожеше и косеше заради рисковете, които Доминика поемаше.

вернуться

57

Специално оборудване, предназначено за шпионска комуникация. — Бел. прев.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)