Момичето и нощта [bg]

— Наистина имаш таланта да скачаш от тема на тема!

— Познаваш ли журналистката от „А’Обсерватьор“ Анжелик Гибал?

— Не, името не ми говори нищо.

— Очевидно тя е имала достъп до полицейския доклад. От това, което прочетох, Франсис се е довлачил с последни сили до панорамния прозорец и се е опитал да напише с кръвта си на него името на своя убиец.

— О, да, чел съм тази статия — скудоумните писания на парижките вестници.

— Разбира се, в епохата на изфабрикуваните новини е цяло щастие, че го има вестник „Нис Матен“, за да пази честта на професията.

— Ти се шегуваш, но това в голяма степен е истина.

— Не може ли да се обадиш на Анжелик Гибал, за да събереш малко допълнителна информация?

— Да не мислиш, че журналистите си разменят информация ей така? Ти с всички писатели от Париж ли си приятел?

На моменти този тип можеше да бъде много досаден. Изчерпал всичките си аргументи, прибягнах към по-хитра тактика:

— Ако наистина си по-добър от парижките журналисти, докажи ми го, Стефан. Опитай се да получиш полицейския доклад.

— Уловката ти е доста плитко скроена! Мислиш ли, че ще се вържа на това?

— Така си и мислех. Ти само си чешиш езика. Не знаех, че „Олимпик Марсилия“ се плаши от „Пари Сен-Жермен“. С фенове като теб работата ни е спукана.

— Какви ги говориш? Това няма нищо общо.

Той помълча няколко секунди, след това не устоя и налапа примамливата стръв.

— Разбира се, че сме по-силни от парижаните — каза раздразнено Стефан. — Ще го имаш този скапан доклад. Ние не разполагаме с катарски пари, но сме по-изобретателни.

Спорът ни премина в празно, но приятно бърборене и завърши с това, което винаги ни обединяваше въпреки нашите различия. През 1993 г. „Олимпик Марсилия“ бе донесла на феновете си единствената истинска европейска купа. Купа, която никой никога не можеше да ни отнеме.